Ейдриън д'Аже: Свитъкът Омега

Това сигурно е оригиналът, помисли си Петрони. Вторият препис се беше появил на бял свят едва преди няколко месеца, когато турски търговец на черния пазар го бе предложил на монсиньор Лоунърган, човека на Петрони в Йерусалим. Държавният секретар се беше погрижил за купуването му, този път за петдесет милиона долара. И той се намираше на сигурно място в Тайния архив.

— Известно ли ни е кой е поръчал тези анализи? — Кардиналът вече имаше силни подозрения, но се нуждаеше от потвърждение.

— Доктор Алегра Басети, Ваше Високопреосвещенство.

Когато чу името на жената, гневът на Лоренцо Петрони изригна и той здраво стисна слушалката.

— Искам подробен доклад утре по секретната поща.

— Да, разбира се, Ваше Високопреосвещенство — напразно отвърна отец Ла Франси. Връзката беше прекъснала.

Държавният секретар дълго се взира в Пиаца Сан Пиетро. Ключовете на свети Петър висяха мъчително близо пред него и Петрони трябваше да запази самообладание. Отчаянието никога не се таеше много дълбоко под повърхността на неговото спокойно и властно поведение. В момента около него се вихреха други два проблема и всеки един от тях можеше да го провали. Кардинал Джовани Донели, патриархът на Венеция, беше започнал разследване на дейността на Ватиканската банка в своя диоцез Венето. Петрони знаеше, че всяко разследване на банката ще го довърши, и макар да му бяха казали, че ще бъде трудно, бяха уредили „италианско решение“. Кардинал Донели щеше да претърпи злополука. Държавният секретар бе установил също, че журналистът от Си Си Ен Том Шуайкър разследва миналото му. Ако стигнеше прекалено близо до истината, Шуайкър също щеше да бъде отстранен. А сега имаше още по-опасен проблем: онази жена и свитъкът Омега.

Свитъкът Омега съдържаше три шифровани послания, които притежаваха силата да променят света. Петрони си позволи да изпита толкова рядкото за него удовлетворение. Един американски учен разгада първото и въпреки че кодираните цифри представляваха сериозна опасност за Ватикана, до този момент явно никой не им беше обърнал внимание.

Второто послание изплува на повърхността случайно. През 1973-та откривателят на молекулярната структура на ДНК Франсиз Крик публикува своите изключителни открития за произхода на ДНК. И с това нобеловият лауреат опасно се доближи до разкриването на втората важна тайна на свитъка. Не бе лесно да обявят блестящия биолог за побъркан, но Петрони лично ръководеше кампанията за неговото дискредитиране и скептичните медии свършиха останалото. През 80-те години на XX век опасността отново се появи. Професор Антонио Росели от миланския университет „Ка Гранда“ продължи проучването на теорията на Крик за произхода на ДНК. Петрони постави професора под наблюдение.

Последното послание — и кардиналът вярваше, че единствено той знае точното съдържание на свитъка — съдържаше важно предупреждение за апокалиптичен катаклизъм, който ще сполети човечеството. Държавният секретар знаеше, че указанията за това в Близкия изток са вече налице, но за него последните дни преди гибелта на цивилизацията бяха от второстепенно значение. Далеч повече го вълнуваха първите две послания на свитъка Омега. Послания, които пряко застрашаваха властта му, както и тази на Светата църква. Петрони се стъписа, когато израелският математик професор Йоси Кауфман съобщи, че е открил тайни шифри в свитъците от Мъртво море. Както и професор Росели, държавният секретар незабавно го постави под наблюдение. Също като злополучните открития на пирамидите, древният свитък сякаш беше прокълнат. Всеки, който влезеше в допир с него, се намираше в опасност.

Събитията в Близкия изток назряваха. Ако свитъкът Омега станеше обществено достояние, нямаше да има никакво съмнение в неговата автентичност и последиците бяха невъобразими, но вече може би нямаше да е възможно просто да купи окончателния, оригиналния свитък Омега. Кардинал Петрони знаеше, че Алегра Басети не може да бъде подкупена. Мислите му се върнаха към онази вечер в Милано, когато тя беше имала безочието да постави въпроса за своя интерес към свитъка Омега на вечеря. Когато жената замина за Близкия изток, Петрони я постави под наблюдение, за всеки случай. Сега щеше да се наложи да я премахнат и да вземат свитъка от Мъртво море. Времето изтичаше. „Предстартовото броене“ бе започнало.

Държавният секретар насочи вниманието си към по-непосредствения въпрос със здравето на папата. При натискането на един бутон тъмните вратички на скрития в отсрещната стена телевизионен шкаф безшумно се плъзнаха настрани. Информационната емисия на Си Си Ен в шест часа беше задължителна за ватиканската йерархия, но двете водещи новини щяха да изненадат мнозина кардинали и други в коридорите на властта в Рим. Ала не и Петрони. Предположенията за свитъка Омега, които щяха да бъдат излъчени в ефир, го дразнеха, но не го изненадваха. Даниъл П. Къркпатрик, шефът на новините в нюйоркското студио на Си Си Ен, бе рицар на Малтийския орден и като всички малтийски рицари по света, съобщаваше на държавния секретар на Ватикана всичко, което можеше да повлияе на Църквата, много преди да го покажат по телевизията. В замяна рицарите на Малтийския орден имаха пряк достъп до Апостолическия дворец.