Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Като мафията ли? — попитах аз.

— Е, не толкова голяма, но е държал значителен дял от нелегалния пазар на наркотици между Ню Хейвън и Бриджпорт, проституция, отвличане на камиони, такива неща.

— Боже мой — възкликна Синтия. — Нямах представа. Знаех, че Винс е лошо момче, но не и с какво се занимава баща му. Той още ли е жив?

— Не. Застреляли са го през 1992 година. Някакви амбициозни гангстери го убили в сделка, която се объркала.

Синтия поклати глава. Не можеше да повярва.

— Полицията заловила ли ги е?

— Не се е наложило. Хората на Антъни Флеминг се погрижили за тях. За отмъщение избили цялото семейство — и виновните, и невинните, които се оказали на погрешното място в погрешния момент. Предполага се, че Винс Флеминг е ръководел операцията, но нито е обвинен, нито осъден. — Абагнейл си взе още една бисквита. — Не трябва да го правя. Знам, че жена ми готви нещо вкусно за вечеря.

— Но какво общо има това със Синтия и семейството й? — попитах аз.

— Нищо конкретно, но разбрах що за човек е Винс и се питам какъв е бил в нощта, когато семейството на съпругата ви е изчезнало.

— Смятате, че той има нещо общо? — попита Синтия.

— Не знам, но е имал причина да бъде ядосан. Баща ви ви е измъкнал от среща с него. Винс е бил унижен не само заради вас, но и заради себе си. И ако има връзка с изчезването на родителите и брат ви, ако… ги е убил — тихо добави детективът, — баща му е имал и средствата, и опита да му помогне да заличи следите си.

— Но навремето полицията сигурно е разследвала тази версия — възразих аз. — Не може да сте първият, който се е сетил за това.

— Прав сте. Полицията е разследвала версията, но не е открила нищо конкретно. Имало само подозрения. Винс и семейството му взаимно си осигурили алиби. Той казал, че се е прибрал вкъщи, след като Клейтън Биги завел дъщеря си у дома.

— Това би обяснило едно нещо — рече Синтия.

— Какво? — попитах аз.

Абагнейл се усмихна. Сигурно знаеше какъв ще бъде отговорът й.

— Защо съм жива.

Детективът кимна.

— Харесвал ви е.

— А брат ти? Винс не е имал нищо против Тод — настоях аз и отново се обърнах към Абагнейл. — Как ще го обясните?

— Тод може да е бил свидетел, който е трябвало да бъде елиминиран.

Всички се умълчахме за миг.

— Той имаше нож — наруши тишината Синтия.

— Кой? — попита Абагнейл. — Винс ли?

— В колата онази вечер. Показа ми го. Автоматичен джобен нож. Спомням си, че го държах… — Гласът й постепенно заглъхна и очите й се изцъклиха. — Ще припадна.

Побързах да я прегърна.

— Какво да ти донеса?

— Искам само… да се освежа… за миг. — Тя се опита да стане.

Изчаках да видя дали няма да залитне и разтревожено се втренчих в нея, докато се качваше по стълбите.

Абагнейл също я наблюдаваше и щом я чу, че затвори вратата на банята, се наведе към мен.

— Какво мислите?

— Не знам — отвърнах аз. — Мисля, че е изтощена.

Той кимна и известно време не каза нищо.

— Бащата на Винс Флеминг печелел много от незаконната си дейност. Ако се е чувствал отговорен за онова, което е направил синът му, имал е и финансовата възможност да дава пари на лелята на жена ви, за да изпрати племенницата си в колеж.

— Видели сте бележката. Тес ви я е показала.

— Да. И пликовете. Доколкото разбирам, още не сте казали на съпругата си?

— Не, но мисля, че Тес смята да го направи. Тя тълкува решението на Синтия да ви наеме като знак, че е готова да научи всичко.

Абагнейл кимна замислено.

— Най-добре е да изясним нещата, щом се опитваме да намерим отговори.

— Смятаме да отидем на гости на Тес утре вечерта. Всъщност може би си заслужава да я видим още довечера. — Откровено казано, мислех за дневната тарифа на частния детектив.

— Добре. — Телефонът иззвъня в джоба му. — Несъмнено доклад за вечерята — рече той и извади телефона, но изражението му стана озадачено, когато видя номера, и го прибра в джоба си. — Може да оставят съобщение.

Чух, че Синтия слиза по стълбите.

— Госпожо Арчър, добре ли се чувствате? — попита Абагнейл и тя кимна. Той се прокашля. — Сигурна ли сте? Защото бих искал да повдигна и един друг въпрос.

— Разбира се. Моля ви, казвайте — отвърна Синтия.

— Може би има елементарно обяснение и е някаква чиновническа грешка. Щатската бюрокрация е известна с недоглежданията си.

— Да?

— Когато разбрах, че нямате снимка на баща си, казах, че ще проверя в Държавната автомобилна инспекция. Мислех, че ще ми помогнат, но се оказа, че не можаха.