Линуд Баркли - Няма време за сбогом

Прочетох домашното два пъти и после най-отгоре, с червената си химикалка, написах шестица.

Реших да се отбия при Памела на обяд, за да видя Синтия, но докато вървях към колата си на служебния паркинг, Лорън Уелс спря на празното място до мен. Шофираше с една ръка, а с другата беше притиснала мобилен телефон до ухото си.

Успявах да я отбягвам вече два дни и в момента не ми се говореше с нея, но тя смъкна стъклото и докато бъбреше по телефона, повдигна брадичка, за да ми направи знак да почакам.

— Една секунда — каза Лорън по телефона и се обърна към мен. — Хей, не съм те виждала, откакто ходи при Паула. Ще те дават ли пак в предаването?

— Не.

На лицето й се изписа разочарование.

— Жалко. Това можеше да помогне. Паула ли отказа?

— Нищо подобно.

— Виж, ще ми направиш ли една услуга? Само за миг. Ще кажеш ли „здравей“ на приятелката ми?

— Какво?

Подаде ми телефона.

— Името й е Рейчъл. Само я поздрави. Ще припадне, когато й кажа, че ти си съпругът на жената в предаването.

— Намери си собствен живот, Лорън — рекох аз, отворих вратата на колата си и се качих.

Тя се втренчи в мен с широко отворена уста и извика достатъчно силно, за да я чуя през стъклото.

— Мислиш се за голяма работа, но не си!

Отидох в магазина на Памела, но Синтия не беше там.

— Обади се и каза, че ключарят идва — обясни Памела.

Погледнах часовника си. Наближаваше един. Реших, че ако е дошъл навреме, ключарят щеше да си е тръгнал в десет, най-късно в единайсет.

Бръкнах в джоба си да извадя мобилния, но Памела ми предложи телефона на щанда.

— Здравей, Пам — отговори Синтия. — Много съжалявам. Идвам.

— Аз съм. Отбих се в магазина. Мислех, че ще си тук.

— Майсторът закъсня и замина преди малко. Тъкмо се готвя да тръгна.

— Кажи й да не се тревожи — рече Пам. — Няма много клиенти. Нека си вземе свободен ден.

— Чу ли? — попитах аз.

— Да. Добре, защото не мога да се съсредоточа върху нищо. Господин Абагнейл се обади. Иска да ни види. Ще дойде в четири и половина. Ще можеш ли да се прибереш вкъщи дотогава?

— Разбира се. Какво каза? Открил ли е нещо?

Памела озадачено повдигна вежди.

— Не пожела да ми каже. Щели сме да обсъдим всичко, когато дойде у нас.

— Добре ли си?

— Чувствам се малко странно.

— Аз също. Може да ни съобщи, че не е намерил нищо.

— Знам.

— Ще отидем ли при Тес утре?

— Оставих й съобщение. Не закъснявай.

— Какво става? — попита Пам, след като затворих.

— Наехме човек да разследва изчезването на семейството й.

— Е, не е моя работа, но ако питате мен, това се случи толкова отдавна, че само ще си хвърлите парите на вятъра. Никой няма да разбере какво е станало онази нощ.

— До скоро, Пам. Благодаря, че ми позволи да използвам телефона.

— Желаете ли кафе? — попита Синтия, когато Дентън Абагнейл влезе в дома ни.

— О, да. Много.

Той се настани на дивана, а Синтия донесе кафе, чаши, захар, сметана и шоколадови бисквити. Абагнейл си взе една. И двамата със Синтия си мислехме едно и също. „За бога, кажи ни какво си научил! Не издържаме повече.“

Синтия погледна подноса.

— Взела съм само две лъжички, Тери. Ще донесеш ли още една?

Отидох в кухнята, отворих чекмеджето и нещо привлече погледа ми към дъното му, между поставката за прибори и стената на чекмеджето, пълно с всевъзможни неща, от моливи и химикалки до малки пластмасови кламери от пликове с хляб.

Ключ.

Извадих го. Беше резервният за задната врата, който обикновено закачахме на кукичка.

Върнах се във всекидневната и седнах. Детективът извади тефтерчето си, отвори го и прелисти няколко страници.

— Да видим какво има тук.

Синтия и аз се усмихнахме търпеливо.

— Аха, ето. — Абагнейл погледна Синтия. — Госпожо Арчър, какво можете да ми кажете за Винс Флеминг?

— Винс Флеминг?

— Да. Били сте с него онази вечер в колата му… — Той млъкна. — Извинете. Удобно ли е да говорите за това пред съпруга си?

— Няма проблем.

— Били сте в колата му пред търговския център. Там ви е намерил баща ви и ви е завел у дома.

— Да.

— Имах възможността да прегледам полицейските досиета по случая, а продуцентката на телевизионното предаване ми показа записа. Повечето им информация е от полицейски източници и Винс Флеминг има пъстра история, ако схващате намека ми.

— Опасявам се, че след онази нощ не съм поддържала връзка с него — отвърна Синтия.

— През целия си живот е имал неприятности със закона. И баща му не е по-различен. Навремето Антъни Флеминг ръководел голяма престъпна организация.