Линуд Баркли - Няма време за сбогом

Детективът кимна, затвори тефтерчето и го пъхна в джоба си, а после ни даде по една визитна картичка. Взе кутиите и стана.

— Скоро ще ви се обадя и ще ви кажа докъде съм стигнал. Бихте ли ми платили сега за три дни? Не очаквам да намеря отговори на въпросите за толкова кратко време, но може би ще добия представа дали ще мога да ви помогна.

Синтия извади чековата книжка от чантата си, написа чек и му го даде.

— Мамо? — извика Грейс от горния етаж. — Може ли да дойдеш за малко? Излях нещо върху бюрото си.

— Ще изпратя господин Абагнейл до колата му — предложих аз.

Детективът отвори вратата на автомобила си и се приготви да седне зад волана.

— Синтия спомена, че искате да говорите с леля й Тес — рекох аз.

— Да.

Ако не желаех усилията му да бъдат прахосани напразно, той трябваше да знае колкото е възможно повече.

— Наскоро тя ми каза нещо, което не съм споделил със Синтия.

Абагнейл зачака. Разказах му за анонимните парични дарения.

— Ще се обадя на Тес да ви очаква — добавих аз. — И ще я предупредя да не премълчава нищо.

— Благодаря. — Той се качи в колата, затвори вратата и смъкна стъклото. — Вярвате ли й?

— На Тес ли? Да. Тя ми показа бележката и пликовете.

— Не, на съпругата си. Вярвате ли й?

Прокашлях се.

— Разбира се.

Детективът протегна ръка към предпазния колан и си го сложи.

— Веднъж една жена ме повика да намеря някого. Отидох и познайте кого ме помоли да открия?

Зачаках.

— Елвис Пресли. Мисля, че беше през 1990 г. и той беше мъртъв от тринайсет години. Жената живееше в голяма къща, имаше много пари и й хлопаше дъската. Не познаваше лично Елвис и нямаше абсолютно никаква връзка с него, но беше убедена, че Краля е жив и я чака да го намери и спаси. Можех да работя за нея една година и да се опитвам да го открия. Дамата щеше да ми осигури средства да се оттегля преждевременно от работа, Бог да я благослови, но трябваше да откажа. Тя се разстрои много, затова й обясних, че вече са ме наемали да намеря Елвис и съм го открил. Той е добре, но иска да изживее спокойно остатъка от дните си на този свят.

— Тя как го прие?

— Изглежда повярва. Разбира се, може да се е обърнала към друг детектив, който все още работи по случая. — Абагнейл се подсмихна. — Голям образ.

— Какво искате да кажете, господин Абагнейл?

— Съпругата ви искрено иска да разбере какво се е случило с родителите и брат й. Не бих взел чек от човек, за когото мисля, че се опитва да ме мотае. Тя не го прави.

— Така е, но жената, която ви е помолила да намерите Елвис, мотаеше ли ви, или искрено вярваше, че той е жив?

Детективът се усмихна тъжно.

— Ще ви се обадя след три дни или веднага щом науча нещо интересно.

— Мъжете са слаби, с изключение на теб, разбира се, и те разочароват, но по-често жените те предават — заяви тя.

— Знам. Казвала си ми го и преди — отвърна той.

— Съжалявам — иронично отбеляза тя. Не му харесваше, когато говореше така. — Отегчавам ли те, миличък?

— Не. Продължавай. Говореше, че и жените те предават. Слушам те.

— Да. Като онази Тес.

— Да, Тес.

— Тя открадна от мен.

— Ами… — Той мислеше, че не е точно така, но реши, че не си заслужава да спори.

— В общи линии това направи. Парите бяха мои. Тес нямаше право на тях.

— Не ги е похарчила за себе си, а за…

— Престани! Вбесявам се, като мисля за това. И не ми харесва, че я защитаваш.

— Не я защитавам.

— Тя можеше да намери начин да ми съобщи и да оправи нещата.

„И как би могла да го направи?“ — зачуди се той, но не каза нищо.

— Слушаш ли ме?

— Да.

— Искаш ли да кажеш нещо?

— Не, само че… ще бъде трудно, не мислиш ли?

— Понякога не мога да разговарям с теб. Обади ми се утре. Ако дотогава имам нужда от интелигентен отговор, ще говоря на огледалото.

Дентън Абагнейл си тръгна и аз се обадих на Тес по мобилния си телефон, за да я предупредя.

— Ще му помогна с всичко, което мога — увери ме тя. — Мисля, че Синтия е постъпила правилно, като е наела частен детектив. Щом е готова да предприеме такава стъпка, вероятно ще бъде в състояние да понесе онова, което знам.

— Скоро ще разберем.

— Когато телефонът иззвъня, тъкмо мислех да ти се обадя. Не исках да те търся вкъщи, защото щеше да изглежда странно да поискам да говоря с теб, ако Синтия отговори, но съм загубила номера на мобилния ти телефон.