Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак харесваше апартамента им на Гроув стрийт, разположен на третия етаж в добре запазена стара градска къща. Обичаше го, защото с Наталия доста се потрудиха да го стегнат и обзаведат — бяха боядисали стените на някои стаи, после накупиха и мебели по свой вкус. Апартаментът им бе подарен малко след сватбата от една леля на Наталия, която на стари години вече бе доста поизкуфяла. Наталия и Джак плащаха само данъците и разноските по поддържането на квартирата. Старата леля имаше къща и някъде в Пенсилвания, но тъй като сега живееше в скъпо платен старчески дом, всеки бе сигурен, че кракът й повече няма да стъпи нито в нея, нито в апартамента на Гроув стрийт. Понякога Наталия посещаваше възрастната дама, която в повечето случаи не я разпознаваше. Тя бе на деветдесет и шест години и щеше да доживее до сто, казваше Наталия, тъй като дълголетието им бе семейна черта.

Джак и Наталия събориха една стена, за да разширят пространството на хола и сложиха от двете надлъжни страни библиотеки. Джак пригоди за работна стая дъното на широкия коридор, като спусна зад гърба си плътна завеса — по този начин импровизираният му кабинет бе изолиран от всички страни. Отдясно постави висока писалищна маса, зад която можеше да рисува и прав, и малко въртящо се столче, ако искаше да приседне по време на работа.

Последните три месеца Джак прекара във Филаделфия, в едно студио на Вайн стрийт, ключ за което му даде близък негов приятел. Така му бе по-лесно да посещава Наталия в края на седмицата в дома на родителите й в Ардмор. Разбира се, радушно го бяха поканили да остане в огромната къща, тъй като половината от стаите й оставаха незаети, но Джак предпочиташе да си има собствена неприкосновена жилищна територия, колкото и бедна да е тя, в която да може да работи. Лили, майката на Наталия, прекарваше летата си в Ардмор, а приятелите й прииждаха всекидневно на тълпи и някои отсядаха за ден-два, хранени и обслужвани от домашния иконом Фред. Винаги се намираше по чашка чай и за Джак — но не повече от два дни седмично. Пък и той мислеше също, че би било от полза за Наталия да прекарва по-голямата част от времето си без него. Тя бе от типа момичета или по-скоро жени, които биха хукнали презглава от семейното огнище, може би завинаги, ако макар и за миг биха се подразнили от натиска на брачния ярем. Наталия се „чувствуваше задължена“ — както се изразяваше тя — да остане няколко седмици при майка си, а тя от своя страна й се отблагодаряваше с подарък от хиляда долара, понякога и повече, ако Джак и Наталия се нуждаеха от нещо по-специално в живота си. Но Джак знаеше добре, че не парите бяха причината Наталия да посещава майка си толкова често. Тя изпитваше в нейно присъствие повече веселие и удоволствие всъщност, отколкото сама би признала.

В кабинета си Джак разгърна новото портфолио, толкова чистичко сега, без отпечатъци от зацапани с въглен пръсти и мастилени петна, които щяха да се появят по него през следващите месеци. Развърза трите черни панделки и надникна в празната му вътрешност, полюбува му се, сетне го затвори и остави настрана. Бутна шишенцето с фиксажа назад, сред бурканчетата с туш и бои и глинените вазички с четките, и моливите в левия ъгъл на масата и постави новите скицници на освободената работна площ.

Беше огладнял. Тази сутрин бе купил от кулинарния магазин пушено телешко руло с подправки и салата от зеле. Но най-напред — едно студено хубаво питие. Барчето за напитки беше от бамбук, с плъзгащи се вратички. Избрала го бе Наталия — тя обичаше елегантните и скъпи вещи — спомни си Джак. Сипа си два-три пръста „Джак Даниелс“ в чаша с кубчета лед, доля малко вода направо от кранчето и после включи телевизора. Преди да се изтегне във фотьойла, тапициран в зелено, опипа задния си джоб с намерение да извади портфейла си. Нямаше го там. Сигурно беше в сакото, с което днес бе излизал навън.

Джак се поколеба няколко мига, наблюдавайки разсеяно телевизионния екран, след което отиде до закачалката в коридора. Вътрешният джоб на синьото му дънково сако бе празен — празни бяха и страничните му джобове. Странна история. Джак се залута в кухнята, надзъртайки навсякъде, повъртя се около работната си маса, огледа и бамбуковото барче, в което бе пъхнал бутилката „Гленфидич“. Никаква следа от портфейла. Отвори вратата на апартамента. Потръпна — синята изтривалка бе плашещо чиста.

Какво ли се бе случило? Спомни си ясно, че плати на шофьора в таксито. Дали не го бе изпуснал под седалката? Или във водосточната канавка на тротоара? Джак грабна ключовете си и хукна по стъпалата надолу. При една невероятна възможност той можеше да е още на улицата. Спомни си къде бе спряло таксито. В канавката нямаше нищо, освен няколко смачкани фаса и пръстенче от разпечатана бирена кутийка. Джак огледа няколко пъти мястото около себе си, сетне се върна на стълбищната площадка и проследи внимателно всяко стъпало.