Мери Кларк - Нощта на бухала

Влюбен в нея беше и Марк Флайшман, другото момче, което също щеше да бъде наградено. В училище Марк никога не бе казал нещо лошо на когото и да е, но човек имаше чувството, че вътре в себе си носи скрита много омраза. Винаги бе живял в сянката на по-големия си брат Денис, който бе най-ярката знаменитост в „Стоункрофт“ — първи отличник, страхотен спортист. Всички в града го познаваха. Беше загинал в автомобилен инцидент през лятото, преди да започнат първи курс. Различни като деня и нощта бяха тези двама братя. В града бе добре известно, че ако Господ Бог е трябвало да вземе единия от синовете на семейство Флайшман, родителите биха предпочели това да бъде Марк, а не Денис. В него сигурно са се насъбрали толкова много злоба, възмущение и яд, че беше чудно как главата му все още не е гръмнала, за да изхвърли всичко това, помисли си зловещо Роби.

Посегна за ключа от стаята, най-сетне готов да се изправи лице в лице с тълпата долу, и отвори вратата. Всъщност не харесваше и дори мразеше всички свои съученици. Тогава защо се бе съгласил да дойде тук? Натисна бутона на асансьора. Беше си обещал да събере достатъчно материал за нова комедия. Това бе едната причина. Имаше и друга, разбира се, но той бързо я прогони от съзнанието си. Не искам да стигам дотам, помисли си, докато вратата на асансьора се отваряше пред него. Поне не засега.

След като всички се събраха на коктейла, председателят на инициативния комитет Джак Емерсън покани избраните почетни гости да отидат в сепарето в задния край на залата. Лицето му бе румено и имаше вид на пияница заради спуканите капиляри на носа. Беше единственият човек от випуска, избрал да остане в Корнуол, и поради това се бе заел с цялата организация по събитието за този уикенд.

— Докато останалите се представят един на друг и се разпознават, искам да ви спася и запазя за накрая — обясни той.

Джийн влезе в сепарето в момента, в който Гордън Амори произнесе:

— Джак, разбрах, че трябва да благодарим на теб, че сме избрани за почетни гости.

— Идеята наистина беше моя — сърдечно отвърна Емерсън. — Но вие го заслужавате напълно. Всеки един от вас. Горди, искам да кажа Гордън, ти си видна клечка в кабелната телевизия. Марк е психиатър с репутацията на експерт по поведението на деца и юноши. Роби е известен комик и имитатор. Хауи, искам да кажа Картър Стюарт, е преуспял драматург. Джийн Шеридан, а, ето те и теб, Джийни, радвам се да те видя! Тя е декан и професор по история в Джорджтаун, а вече и известна авторка на романи. Лора Уилкокс беше звезда в нашумял сериал. А Алисън Кендал стана шеф на всепризната артистична агенция за таланти и звезди. Както знаете, тя щеше да бъде седмият почетен гост. Ще изпратим медала на родителите й. Те бяха силно трогнати, когато разбраха, че е била отличена от бившите й съвипускници.

Наборът, на който не му върви, помисли си с болка Джийн, докато Емерсън се засили и залепи една целувка на бузата й. Как ги нарече онова момче Джейк Перкинс — училищният репортер, когато я хвана за интервю — „випускът с лош късмет“. Онова, което й каза, беше истински шок за нея.

След дипломирането бе загубила дирите на останалите момичета, с изключение на Алисън и Лора. В годината, когато е умряла Катерин, беше в Чикаго и работеше, преди да започне да учи в колежа. Бе чувала, че самолетът на Деби Паркър се е разбил, но не знаеше нищо за Синди Ланг и Глория Мартин. А само преди месец и Алисън. Мили Боже! Та всички те сядаха заедно на обяд, на една и съща маса!

А сега останаха само двете с Лора, помисли си Джийн. Каква карма висеше над тях? Какво ли ги очакваше?

Лора й бе телефонирала, за да каже, че ще се видят направо на срещата.

— Джийни, знам, че говорихме да се видим по-рано, но не съм готова. Трябва да вляза с развети знамена — обясни й тя. — Целта ми е да замая главата на Горди Амори, така че да грабна главната роля в неговия нов телевизионен сериал.

Вместо да се разстрои, Джийн почувства облекчение. Тази отсрочка й даде възможност да телефонира на Алис Съмърс, тяхна съседка преди години. Сега тя живееше в къща близо до парка. Семейство Съмърс се бяха преселили в Корнуол две години преди дъщеря им Карън да бъде убита. Джийн никога нямаше да забрави деня, в който госпожа Съмърс дойде да я вземе от училище.

— Джийн, защо не отидем да пазаруваме заедно? — предложи й тогава тя. — Не мисля, че точно сега трябва да се връщаш вкъщи.

Този ден госпожа Съмърс й бе спестила унизителната гледка да види полицейската кола пред къщата и родителите си с белезници.