Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Бакир, бандитът.

Момчето извика нещо неразбираемо на арабски и се наведе през прозореца, като протегна ръце по белезникавата стена на джамията. Зад него Фин видя няколко от малките му другари, хванали го отзад. С последно отчаяно усилие тя стигна до стената и скочи в опит да се залови за протегнатите ръце на момчето. То я сграбчи за китките и я повдигна. Зад нея въздухът се раздвижи и се чу иззвънтяване при удара на стоманата о камъка вместо в плътта й.

Бакир и бандата му я издърпаха през счупения прозорец в прохладния полуздрач на джамията. Намираха се във висока галерия с дървени решетки околовръст, като тази на счупения прозорец. Отдолу беше молитвеното пространство, покрито с красиво изтъкани килимчета, обърнати към нещо като издигнат олтар. Над него нямаше нищо, освен зейналото пространство под купола и извития свод, украсен с фантастични сложни мозайки от зелени, сини и златни плочки, сякаш слънцето струеше с райски лъчи.

Бакир и приятелите му я задърпаха към тясното стълбище, после претичаха заедно през покрития с килими под към сводестия изход, водещ към другата страна на откритото пространство. Навън ги блъсна маранята. Отпред две малки момчета играеха на топчета върху една надгробна плоча. Бакир им излая някаква заповед. Момчетата вдигнаха очи, отговориха бързо нещо и се ометоха. Един от по-дребните помощници на Бакир задърпа Фин за ръкава, избърбори нещо и посочи към широка пътека. Минаха през порта от ковано желязо, зад която започваше удивително зелена градинка с цветя, посадени пред малък, но очевидно поддържан мавзолей с наскоро белосани стени и красиви решетки на прозорците.

Водена от грачещия си шумен ескорт, Фин се забърза по тясната алея, тя я изведе до по-широко място, заобиколено от надгробни паметници и навеси, като този, който разруши преди малко. Още един пазар за животни. Вонята беше непоносима. В единия ъгъл на грубо скована масичка бяха натрупани, съдейки по външния вид, наскоро нарязани на парчета камилски крака с жълти кости, стърчащи от накълцаната плът и окървавена козина. Имаше редица от кофи, пълни с магарешка, овча и козя карантия. Стари буркани, консерви и бидончета преливаха от кравешки черен дроб и лой под изгарящите лъчи на слънцето. Стотици хора се бяха скупчили на пространство, колкото за няколко места за паркиране.

— Я’ла! Я’ла! 16 16 Действай (ар.). — Б.ред. — извика момченцето до нея и я задърпа през пазара. Малките ръчички я бутаха отзад, а отпред Бакир оглеждаше алеята.

След по-малко от минута, задъхана и изтощена, Фин се закова в двора, където с Хилтс бяха оставили нортъна. Бакир размаха триумфално юмрук във въздуха с блеснали очи и ослепителна усмивка. Фин отиде при мотора и се облегна на него, дишайки тежко. Обзе я облекчение и заедно с него напор на ридание. Изведнъж новият й другар изпищя.

— Шоф! 17 17 Виж (ар.). — Б.ред.

Обърна се навреме, за да види проблясващото криво острие, което проряза въздуха и съсече рамото на Бакир, разсичайки мускула, костта и сърцето. Светлината угасна в очите на невръстния крадец, преди да разбере какво става, и той падна ничком в прахта. Убиецът издърпа оръжието и се ухили. Ръкавът на сакото му бе напоен със собствената му кръв, черните му очи светеха.

Изръмжа високо нещо като „Къс умак!“ и се забърза към нея, доколкото му позволяваше раненото стъпало, стиснал кървавия ятаган като копие. Кошмарното създание я приближаваше, а бандата на Бакир се разбяга с ужасени писъци, с изключение на малкия защитник на Фин, който остана вярно до нея, стиснал с трепереща ръка ръкава й. Детето пристъпи напред и се изплю на земята. Започна да ругае мъжа с писклив глас, наведе се и хвърли към него нещо от земята.

— Шармут! 18 18 Ругатня на арабски, буквално „проститутка“. — Б.ред. — изкрещя момченцето. Гневни сълзи се стичаха по мръсното му лице.

Камъкът уцели мъжа по здравото рамо и отскочи немощно. Със зловеща усмивка той наближи. Фин сграбчи детето, бутна го назад и го прикри зад гърба си. Мъжът вдигна острието, от него по главата му покапа кръвта на Бакир. Сърцето на Фин сякаш престана да бие и я обзе мъртвешко спокойствие. Пред очите й премина картината на строполяващия се в прахта като ненужно чучело Бакир. Гротескното създание с кървавия ятаган щеше да си плати. Тя се взря в ужасяващото лице и се запита дали има някакъв шанс да прегризе гърлото му, преди да се сбогува с живота си.

— Селям алейкум! 19 19 Селям алейкум (ар.) — поздрав, буквално „Мир вам“. — Б.ред. — Думите бяха тихи и идваха отблизо.