Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Мъжът се закова от изненада. Извърна се леко и трите изстрела го уцелиха в гръдния кош. Куршумите раздробиха ребрата му на стотици иглички, които прободоха белите му дробове и сърцето, и го отхвърлиха назад като парцалена кукла. Двата или трите куршума, рикоширали от гръдния кош, накрая намериха изход от тялото, като експлодираха през лопатката на дясното му рамо и раздробиха гръбнака сред ситен облак от кръв, кости и парченца от раираното сако. Трупът на преследвача тупна на земята с глух звук.

Хилтс остана неподвижен още миг, стиснал здраво малък пистолет без всякаква театралност. Мигът отмина и той вдигна предпазителя, после затъкна оръжието на кръста си и го покри с тениската.

Наведе се, бързо събра трите гилзи и ги пъхна в джоба си. Взе разстоянието до мотора на три крачки и го яхна. Извади сгъната пачка египетски лири от джинсите и ги пъхна в ръката на момченцето, ококорило се с детинско страхопочитание в простреляния труп. Той сви пръстчетата на детето около банкнотите и му прошепна нещо в ухото. Детето се взря в него и кимна. Парите изчезнаха под мръсната парцалива роба.

— Имшии, имшии! 20 20 Изчезвай (ар.) — Б.ред. — побутна го Хилтс.

Момчето погледна Фин. Очите му още бяха пълни с горещи сълзи, целуна ръката й и побягна. После се спря за миг до трупа на мъжа, ритна пръст върху лицето му и се изплю, взе окървавения ятаган и го повлече след себе си, като оставяше тънка криволичеща издайническа следа по спечената земя. Фин чу далечните звуци от сирени.

— Трябва да се махаме — подкани я Хилтс. Мушна двата фотоапарата в торбата, подаде каската на Фин и си сложи своята. — Хайде!

Фин се качи зад него. Сирените вече виеха съвсем отблизо.

— Кажи ми пак как беше „благодаря“ — промълви тихо тя.

— Шукран — отвърна Хилтс.

Фин погледна крехкото телце на Бакир, проснато в прахта. При раменете и главата му се бяха образували прашни локви кръв, а мухите вече кръжаха около него.

— Шукран, Бакир — прошепна и смъкна предпазния шлем на каската.

Хилтс запали двигателя, изфорсира го веднъж и потеглиха, оставяйки Града на мъртвите зад гърба си.

Хилтс предаде мотора на собственика му, после се върна по засенчената от редицата дървета улица до хотел „Лоншам“, където беше оставил Фин. Тя седеше на една уединена маса в ъгъла на терасата на втория етаж, отпиваше от чаша американско кафе и се наслаждаваше на гледката на богаташкия квартал на остров Замалек. В него нямаше нищо от ужасните гледки, на които бе станала свидетел. Нямаше тълпи, нито задушаващи облаци прах, само плавно движение по красивата улица, шумолящия вятър в короните на дърветата и далечното проблясване на реката през няколко пресечки. Спокойно би могла да се намира в Уестчестър или Маунт Върнън. На място като това Градът на мъртвите не беше нищо повече от блед, отдавнашен спомен. Хилтс седна до нея. Очите му бяха прикрити от слънчевите очила. Поръча си чаша студен чай, а после дълго седя, без да посегне към него.

Най-накрая Фин проговори:

— Току-що присъствах на убийството на едно момче и те видях да убиваш човек, все едно се упражняваше на мишена. Като че ли не ти е за първи път. Полицията търси извършителя, вече съм замесена и искам да знам какво, по дяволите, става!

— Трудно ми е да кажа.

— Ами мъжът, който ме преследваше? Кой беше?

— Не знам.

— Нямаше откъде да знае, че съм там, освен ако ти не си му казал.

— Не съм го виждал преди. Едно от момчетата на Бакир ме намери и ми каза, че си в беда. После дойдох.

— Въоръжен с пистолет.

— Точно така, въоръжен.

— Можеш ли да го обясниш?

— Това беше целта на разходката до Града на мъртвите. Вече не можеш като преди да прибереш пистолета в багажа си и да минеш през митницата.

— Мислех, че целта беше да снимаш.

— И това.

— Значи, ако се обадя в „Нешънъл Джиографик“, те ще знаят за какво им говоря.

— Потърси Ръс Тамблин.

— Все още не си ми дал обяснение за пистолета.

— Трябваше ми.

— Защо?

— Защото нямам доверие на Адамсън и не ми харесва нашата така наречена свръзка с либийското правителство.

— Коя е тя?

— Казва се Мустафа Хиснави. Представя се за археолог, но се говори, че е действащ полковник в Хаят амн ал Джамахирия, Организацията по сигурността в Джамахирията. Либийската тайна полиция.

— Откъде се сдоби с тази информация?

— Имам много приятели и както ти казах, чета доста.

— Явно и в стрелба доста се упражняваш.