Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Спря се и се приведе. Кошмарният й враг сега беше точно под нея и се оглеждаше наоколо. Имаше няколко пътя, по които би могла да тръгне, но засега той не се сещаше да погледне нагоре. Робата му бе обгорена от единия край и куцаше. Изглежда го бе забавила малко. Издаваше тихи животински звуци и изследваше пространството методично. Фин се върна назад, като се опитваше да не влиза в полезрението му, ако решеше внезапно да вдигне поглед. Кракът й потъна в меко място на пода и парче хоросан или тухла падна шумно в стаята отдолу. Очите на мъжа се стрелнаха нагоре. Фин не изчака. Обърна се и побягна към далечния край на покрива, а мъжът с ятагана заизкачва стълбата, като мучеше от гняв или болка, а може би и от двете.

Фин стигна другия край на малката сграда, приклекна и скочи през широкия около метър и половина процеп. Приземи се тежко върху съседния покрив, чиято чакълеста повърхност нарани дланите й и разкъса ленените панталони на коленете. Тя се претърколи и се изправи на крака точно навреме, за да види кучия син с ятагана да куцука по покрива на най-далечната сграда. Фин се огледа на всички страни. Следващият покрив бе наблизо, така че тя се затича към него и с лекота преодоля разстоянието, като се стремеше да се придвижва по права линия към джамията.

Прескочи ниския парапет между две гробници и продължи напред запъхтяна, дробовете й горяха. Обърна се за миг и ахна. Преследвачът й някак беше успял да съкрати драстично разстоянието помежду им въпреки куцането и всичко останало. Тя стигна до ръба на покрива и се спря ужасена. Шест метра я деляха от съседната постройка и четири от земята, където имаше гол участък от спечена пръст и няколко рушащи се надгробни паметника. Някой си беше направил заслон от пръти и парче плат. Нямаше избор. Тя скочи, като се целеше в увисналия плат.

Фин падна и си одра рамото от стената. Пропадна през парцаливото парче плат и събори нестабилните подпори на заслона. Една жена изпищя, после се чу втори трясък и дрънчене от тенджерите и тиганите на полевата кухня, която Фин беше разпиляла по земята. Успя да зърне една забулена жена, прегърнала голо детенце с разширени от уплаха очи, преди да се скрият зад билборд с яркооранжев надпис „Приказна страна“ на арабски и на английски.

Точно над главата си чу гърлено ръмжене и изведнъж преследвачът й отмахна останките от навеса и застана пред нея разкрачен, с вдигнато над главата оръжие. Изръмжа някаква нечленоразделна клетва и се хвърли срещу нея. Фин грабна парче от подпора и го размаха в лицето на мъжа, с което го обърка за миг. Отляво, на един подпрян изправен каменен саркофаг, бяха подредени пет-шест оскубани и изкормени гълъба, а рошавите им глави със замъглени очи и отворени човки бяха отрязани и оставени на купчинка до телата. Касапският сатър с лепкава кръв по острието бе оставен наблизо. Отстрани, над дървена купичка с вътрешностите на пернатите, бръмчеше зелен облак от мухи. Фин сграбчи сатъра и замахна напосоки. Усети съприкосновението на острието с плът и съпротивлението на кост. Странен пронизителен писък процепи тежкия, мръсен въздух и Фин побягна отново.

Зави зад първия й попаднал ъгъл и се оказа на дълга, тъмна уличка с гола стена, изпречила се пред нея като скала. Погледна нагоре и видя познатите прозорци с форма на капки и нещо като кокошарник от дясната страна. Високата стена вероятно бе задната стена на джамията, там, където оставиха мотора.

Зад себе си чуваше топуркането на боси стъпала по пътеката и учестеното дишане на убиеца, но не си направи труда да погледне. Вместо това се затича още по-бързо, като се оглеждаше ту наляво, ту надясно. В дъното обаче нямаше нито врата, нито стълби или отвор — никакъв изход. Задънена улица. Нямаше къде да избяга, оставаше й да се обърне и да направи последен безполезен опит да се защити, който вероятно щеше да свърши с жестока болка и потъване в нищото.

Единствената бледа надежда бе в прозореца на джамията, но докато тичаше напред, видя, че е твърде високо, за да го стигне. Освен това беше препречен от орнаментирана дървена решетка. Нямаше смисъл, можеше да се смята за мъртва. Огледа земята около себе си за нещо, което да й послужи за оръжие, но не видя нищо, освен гола спечена пръст и вездесъщия слой прах.

Поколеба се, понечи да се обърне да посрещне участта си, после се извърна към джамията, забелязала с периферното си зрение някакво цветно петно. Чу се трясък и дървената решетка на прозореца полетя надолу, след което се показа фигура в розова тениска.