Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Един паунд — поясни той на Фин. — Двайсет цента. Мога да направя бартер и да я взема на половин цена.

Фин помириса ризата. Долови противна сладникава миризма.

— Дали това, което предполагам, е вярно?

— Понякога минават ден-два, докато се доберат до мъртвеца. Вероятно е носил тази риза, когато е починал.

— Размерът не ти отговаря — отбеляза Фин.

Хилтс остави ризата на земята и те продължиха по-навътре в лабиринта. Тълпите ставаха все по-плътни с всяка крачка, вихрушките от прашни стълбчета почти ги заслепяваха, а непрестанната глъч тормозеше слуха им.

Имаше купчини от счупени играчки, строшени дистанционни, стари пластмасови кутии, пишещи машини, видеоплеъри и нащърбени тасове. По-големите търговци за дрехи втора употреба бяха натрупали стоката си върху мърляви найлони. Почти всичко изглеждаше американско, а хората обсаждаха купчините с дрехи като мухи, вдигаха и оглеждаха блузи, бельо, панталони, вратовръзки, къси панталони, тениски и чорапи, пазаряха се за цената, понякога купуваха, но по-често продължаваха нататък.

— Нали си виждала онези огромни кошове за употребявани дрехи, каквито се срещат в някои квартали, обикновено край големите магазини? — попита Хилтс и Фин кимна. — Ето тук попадат накрая дрехите. Така наречените благотворителни организации, на които си мислиш, че даряваш дрехи, ги продават на тон на търговци от Третия свят, а пък те ги продават на хора като тези тук.

Един дрипав мъж, седнал на столче без облегалка пред подредените пред него обувки, извика на изненадващо добър английски с пълен глас, за да надвика несекващата врява:

— Госпожице! Американката! Джулия Робъртс! Имам обувки за вас.

Фин се поспря. Всички обувки бяха мъжки. Търговецът й подаде една. Приличаше на модел от шейсетте — велурен ботуш с цип, дванайсети размер. Другият липсваше.

— Няма му го еша — отбеляза тя.

Търговецът протегна друга обувка. Много по-малка мокасина.

— И двете са черни — усмихна се мъжът и откри зъби с цвят на мокър цигарен филтър.

— Но са от различни модели.

— Предлагам ви сделка. Половин цена за единия — изкикоти се пишман търговецът. — Обичам ви, госпожице Джулия Робъртс! — провикна се след тях.

Свиха зад ъгъла и минаха по една къса уличка, която водеше до главния път между измазаните с хоросан гробници и редиците от изправени саркофази.

— Пазарът на животни — обясни Хилтс. — Грозна картина понякога.

Внезапен порив на вятъра накара Фин да присвие очи, за да се предпази от прашната вихрушка. Тя примигна, прочисти гърлото си, отново примигна, а очите й се насълзиха. Подуши пазара, преди да го види: сладникавата противна миризма на смърт и карантия надвиваше вездесъщата воня от разлагащите се боклуци и нечистотиите, които плуваха в плитките канали. Пазарът можеше да се чуе — оглушителен хор от блеещи овце и кози, грухтящи прасета и кукуригащи петли. Кучетата лаеха, а маймуните кряскаха.

Една жена, понесла голям син контейнер, на който пишеше „Уол Март“ 12 12 Верига евтини супермаркети в САЩ. — Б.ред. , се блъсна във Фин. Тя надникна да види стоката на жената и едва не повърна. Вътре беше пълно с животинска карантия, плуваща в чорба от кръв и други течности. Отстрани забеляза огромна клетка със стотици пустинни костенурки, нахвърляни една върху друга. Животните на дъното бяха премазани от тежестта на горните.

Близо до тях имаше аквариум със змии, някои с дебелината на детска ръка, застинали, омаломощени от жегата, маранята и шума, откъснати от естествената им среда по долното течение Нил. Малко по-нататък, в дъното на тясна уличка Фин забеляза група деца да си играят на някаква игра с подскачане около едно плашило, закрепено за избуяли плевели. Плашилото беше облечено с тъмносин кадифен смокинг и дрипави раирани панталони. Главата му беше увенчана с перука от раста, а върху нея се крепеше стара шапка от туид. Когато се вгледа, Фин с ужас откри, че дрехите висяха върху изсъхнал труп, завързан с тел около метален прът, а мръснокафявият скелет на създанието все още се крепеше благодарение на наподобяващите кожени върви сухожилия и мускули. Лицето на плашилото беше черно и гниеше. Фин отвърна поглед.

— Добре ли си? — попита Хилтс.

Фин преглътна надигащата се жлъчка в гърлото, сетне кимна.

— Нищо ми няма.

Отвъд пазара за месо, в двор, заграден от три скромни гробници, бяха изложени препарирани някои от същите животни, които видяха преди малко. Изглеждаха зловещо със стъклените си кукленски очи, озъбени заплашително и с настръхнала козина, странни хибриди от гъски с лисичи уши, кучета с маймунски глави, шарени папагали с разперени орлови криле.