Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Подхвърли сърцето нагоре и пак го хвана. То плесна в ръцете му. Повтори го няколко пъти като дете, което си играе с топка. Отправи се надолу по пътеката.

— За теб е Феликс. — Накара кучето да седне на задните си лапи. — Дръж — каза той. Пусна сърцето пред кучето. — Не още.

Върна се при вратата. Когато я отвори, тя изскърца.

Цялото внимание на Феликс беше съсредоточено върху месото пред него.

— Хайде — изкомандва Тег.

Кучето се хвърли напред и изяде сърцето.

Сряда

8 февруари

— И така, цяла сутрин съм въртяла телефони, за да се консултирам с най-добрите в този бранш: д-р Кристиансен, който работи тук, в Сиатъл, Шайърс от Денвър, Рантнър и Маккълаф от Куантико. Положението никак не е розово. Щом като този човек е направил три, може да е извършил и тридесет жътви. Вероятно гледа на избягалите деца като на улична измет, но може би не знае, че ги е убил. Живее с идеята, че помага на тези, които се нуждаят от органите. Фактът, че е извършил операции поне на два бъбрека и на един бял дроб, показва, че не става въпрос само за бизнес, това по-скоро е проверка на професионални способности. На възраст е между четиридесет и четиридесет и пет години, женен е и има деца.

Шосвиц изсумтя.

Тя обясни.

— Това е демографска черта при ветеринарите, лейтенант. Работата ми изисква да се позовавам на средностатистическите данни. Възможно е да се опитва да преодолее някакъв предишен неуспех. При един ветеринар най-близкото до ума е, че не е бил приет медицина.

— Играе си на доктор — каза Шосвиц.

— Точно така. Може да е загубил свой близък поради неуспешна трансплантация на някакъв орган или поради липса на орган за присаждане. Сега едновременно доказва собствените си способности и доставя достатъчно органи, за да не се случи това с някой друг. Има значителен медицински опит. Може да е бил изключен от някой медицински институт и все още да съжалява. Той или някой негов сътрудник имат или са имали контакти с избягали деца или бездомници.

— Искаш да кажеш, че тези три смъртни случая са по-скоро изключения, а не правило? — попита я Шосвиц.

— Да, така мисля. По-вероятно е Синди Чапмън да е правилото: изваждат органа, упояват донора, подлагат го на електрически шок и го връщат на улицата. Тези, които нямат късмет, не оцеляват.

— Тридесет? — попита Шосвиц.

— Такава е минималната преценка на д-р Рантнър, основаваща се на уменията на жътваря и предположенията за работния му цикъл. Срокът, изминал между намирането на две от жертвите — Шърман и Блументал — е бил три седмици, което навежда на мисълта за триседмичен цикъл. Но има признаци, че тази работа продължава вече най-малко три години, ако — откритите кости навеждат на подобна мисъл — жътвите са били извършени от един и същ човек. Някъде между дванадесет и петнадесет случая на година, но е напълно възможно да са от два до три пъти повече.

— А броят на намерените досега мъртви от значение ли е за тази преценка? — попита Шосвиц.

— Да, също е показателен. Открили сме три смъртни случая. Ако приемем, че десет процента от жътвите завършват по такъв начин, това отново прави някъде към тридесет операции и повече.

— Господи! — възкликна Шосвиц. — Този човек не е с всичкия си!

— Не непременно, лейтенант — отбеляза тя, приемайки буквално думите му. — Според Кристиансен той е остроумен, очарователен, дори много активен в обществото. Мисли, че се е издигнал над другите, че е допринесъл много повече от тях за спасението на човешкия живот. Чувства се напълно оправдан. Това повдига самочувствието му и го вдъхновява да продължи. Имаме работа със супер егоцентрична личност.

— Робин Худ? — попита недоверчиво Шосвиц. — Според теб той е убеден, че изпълнява дълга си към обществото?

— Точно така. Добре го казахте, лейтенант. Това е най-точното определение.

На вратата се почука и в кабинета влезе униформен полицай.

— Лейтенант? Очакваме ви.

В оперативната стая се бяха събрали петнадесет души: Джей Си Адамс, Бъч и Дени, които извършваха наблюдението, неколцина от техническата служба, между тях и Уотсън, който се държеше така, сякаш това бе неговият отдел, макар че в действителност не беше; две жени — Мария Романело и Триш Лейдечър — дългогодишни детективи от отдел „Сексуални насилия“, които сега бяха включени в помощ на отдела за „Специални операции“, Болд, Ла Моя, Дафи и Шосвиц.

Шосвиц заговори с нетърпящ възражение глас, като ходеше назад-напред из стаята и разтриваше лакътя си.