Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Престани да гледаш така — каза той на пациента си.

Не си беше дал труда да използва обикновената анестезия, защото след операцията Уошингтън нямаше да е вече жив, а и това беше работа на Памела. След тридесетина минути жътвата щеше да приключи — нямаше от какво да се безпокои.

Безпокояха го обаче тези очи. В съзнание ли беше той?

— Престани да гледаш така — отново се примоли Тег.

Натисна бутона на триона. Острието се вряза в гръдната кост… Погледна към очите само за част от секундата.

— Измамник!

Забави се прекалено дълго. Пропусна да поддържа необходимия натиск върху триона. Изведнъж топлата кръв бликна навън като от спукана тръба и обля очите на Тег, дори го заслепи за миг. Спомените отново го връхлетяха. Същият кошмар, който го преследваше вече двадесет години! За момент отстъпи назад, уверен, че е само кошмарът, но заобикалящата го обстановка — пластмасовите стени и таванът му подсказаха, че е реалност. Залови се отново за работа. Захвърли триона и той издрънча върху циментовия под. Опита се да поправи грешката си, разшири среза на гръдната кост и стигна до сърцето под нея. Бързо запуши раната с тампон, натискаше го с ръка. С едната притискаше тампона върху сърцето, а с другата защипа мускула. Но нямаше повече ръце. Хемостатите и кохерите бяха съвсем близо, от лявата му страна. Лежаха си там и го чакаха, гледаха го, блестящи на светлината, но ръцете му бяха заети. Памела! Ако само… Пусна за миг сърцето и посегна към кохерите. Кръвта изригна като гейзер. Изпоцапа всичко, до което се докосваше. Кръвотечението намаля и спря. За миг си помисли, че го е овладял. После погледна в монитора и разбра, че пациентът е мъртъв. Ужасен от пълния провал, Тег работеше с бясно темпо. В гръдния кош имаше прекалено много кръв, която му пречеше да вижда какво прави. Движенията му, обикновено плавни и добре премерени, сега бяха хаотични. Отново взе триона и отвори гръдния кош. Органът не ставаше за нищо. Трионът беше направил близо петсантиметров срез на лявата камера.

Тег реши да не обръща внимание на грешката — не беше негова, а на триона, опитваше се да се убеди той. Успя да извади сърцето. Както го държеше в ръце, се свлече на пода напълно изтощен. Никога ли нямаше да изпълни успешно тази операция? Оставаше му още само един опит. Какво ли щеше да стори с него Уон Кей, ако не успееше? Сигурно щеше да извади неговото сърце. Полицията, Уон Кей, сърцето, което държеше в ръцете си, отказът на Памела да му помогне. Сякаш срещу него е организиран заговор. Трябваше да се издигне над тези неща, да ги преодолее.

— Практиката усъвършенства човека — промълви той, като гледаше сърцето в ръцете си. — Практиката усъвършенства човека.

Шарън Шафър се тресеше от страх. Този страх не можеше да се сравни с нищо. От това състояние първо я извади болката. Болката означаваше търпимост, търпимостта — отношение, а отношението беше въпрос на избор. Реши да бъде силна, да разчита на неизползвани и неосъзнати досега възможности, които да й помогнат. До този момент те й бяха помагали. Сега можеше да вижда само с лявото око, но така може би е по-добре, защото виждаше само настървените погледи на неспокойните питбули. Концентрира се не върху това, което беше загубила, а върху силите, които все още й оставаха. Трябваше да ги използва максимално, за да възвърне отново увереността си, че може да избяга.

Петнадесет минути след като Пазачът излезе от бараката, тя се залови решително за работа. Беше се старала той да не забележи, че е способна на подобно нещо. Беше създала впечатлението, че е напълно изтощена. Трябваше да го изненада.

Тази сутрин забеляза в единия край на съседната клетка, там където мрежестата й стена се опираше в ламарината на бараката, подкожна игла, покрита с прах. Гледаше на нея като на потенциално оръжие.

Ако й се отдадеше възможност, можеше да му извади едното око с нея, да го ослепи, да го нападне. Когато се върнеше с Майкъл, вниманието му щеше да бъде съсредоточено върху него. Ако успееше да вземе иглата, това щеше да е най-подходящият момент за нападение. Щеше да го подмами да влезе в клетката.

Проблемът беше как да достигне съседната клетка, да закачи иглата и да я придърпа към себе си. Реши да си направи нещо като рибарска корда от единствените два материала, с които разполагаше: пластмасовата тръба, която идваше от банката над нея, и влакната от чувала, върху който лежеше. За двадесет минути успя да разплете достатъчно нишки, съедини ги и се получи връв, дълга близо два и половина метра, която можеше да използва като корда. Когато откачи тръбичката от банката над нея и от иглата, забита в ръката й, си помисли, че би могла да използва за оръжие тъкмо нея. В края на краищата и това беше игла, но се страхуваше, че той беше прекалено наблюдателен и щеше да забележи. Преди да влезе в клетката, винаги се спираше пред нея и я оглеждаше внимателно. Ако откриеше, че иглата липсва и предугадеше намеренията й, всичко щеше да се провали. Щеше да я подложи на електрошок и да я остави полумъртва, загубила оръжието си. Имаше една-единствена възможност. Не можеше да рискува той да я залови.