Крис Картър - Хищникът

Той я наблюдаваше как вдига ръце към лицето си и избърсва сълзите, които като че ли никога не секваха. Запита се колко ли ще се уплаши, ако той издаде някакъв звук и я накара да осъзнае, че не е сама. Ако разбереше, че той е там и се крие в мрака само на три крачки от нея. Как ли щеше да реагира, ако протегнеше ръка и докоснеше лицето и косата й? Колко ли щеше да се ужаси, ако прошепнеше нещо в ухото й?

Той се усмихна, като я видя, че отново потрепери. Може би беше време тя да разбере.

Като спираше и превърташе бързо, Хънтър гледа още половин час записа от видеокамерата на паркинга до ателието на Кели Дженсън. Заинтригуваха го главно три откъса. Първият беше от двайсет и два и двайсет и шест до двайсет и два часа и трийсет и една минути, вторият — от двайсет и три и седем до двайсет и три и девет и третият — от двайсет и три и единайсет до двайсет и три часа и четиринайсет минути.

Пътуването от апартамента му в Хънтингдън Парк до Паркър Сентър му отне двайсет и пет минути. Робърт отиде право в отдел „Информационни технологии“, но толкова рано сутринта там нямаше никого, освен един нов служител, който искаше да се представи добре. Беше се издокарал с изгладена бяла риза и консервативна сива вратовръзка. Сакото му беше преметнато на облегалката на стола. Никой в отдел „Информационни технологии“ не носеше риза и вратовръзка, още по-малко костюм.

Младият служител каза на Хънтър, че Джак Дойл вероятно ще закъснее. Снощи празнувал. Дългото разследване, в което участвал лично, най-сетне приключило. Успели да заловят сериен педофил след операция, продължила цял ден.

— Мъжът, когото хванаха, е женен с две деца — добави служителят. — Едното е на десет, а другото — на дванайсет, на същата възраст като хлапетата, които е подмамвал по интернет. — Той поклати глава, сякаш светът беше загубил логиката си. — Може ли да ви помогна с нещо, детектив? — Служителят посочи лаптопа под мишницата на Робърт.

— Как се казваш, момче?

— Гари, сър. — Той протегна ръка. — Гари Камерън.

Хънтър я стисна.

— Аз съм Робърт и ако още веднъж ме наречеш „сър“, ще те арестувам за клевета.

Камерън се усмихна и кимна.

— Опасявам се, че трябва да говоря с Джак, Гари. Искам да пусне няколко откъса от видеозапис през някое от супер-приложенията си.

Усмивката на Камерън стана по-широка.

— Аз съм специалист в тази област — видео- и аудио-анализ. Това е главната причина да ме прехвърлят тук.

Хънтър се засмя изненадано.

— Да ме вземат дяволите. Тогава ти си човекът, който ми трябва. — Сложи лаптопа на бюрото на Гари и двамата мълчаливо зачакаха да зареди. Робърт отвори видеоплейъра и подреди предварително избраните откъси. — Това са оригиналните кадри, заснети от частна камера за наблюдение — обясни и пусна записа.

Камерън сложи компютърните си очила и се наведе напред. Записът започна с паркинга, на който имаше само една кола — бонбонено-белият „Понтиак Транс-Ам Тий-топ“ с тъмно задно стъкло. Образът не беше добър, влошен още повече от липсата на светлина.

— Хубав автомобил — отбеляза Гари.

Те гледаха само няколко секунди и после към паркинга се приближи загадъчен мъж. Беше висок някъде между метър осемдесет и пет и метър и деветдесет и с телосложение на як футболист. Целият беше в черно — обувките, панталоните, ръкавиците, вълнената шапка и якето с вдигната яка. Проблемът беше, че камерата на господин Уонг се намираше в източната страна на паркинга и обърната на запад — като непознатия. Засега той се виждаше само в гръб. Спря до шофьорската врата на понтиака, бръкна в якето си и извади дълго плоско парче метал, което приличаше на ученическа линийка. Като професионален крадец на коли човекът пъхна метала в процепа на стъклото и после надолу във вратата, а после бързо го извади. Натисна дръжката и вратата се отвори, сякаш беше използвал ключ.

— Не обичаш крадците на коли, а, детектив? — попита Камерън, без да откъсва поглед от екрана.

— Не.

Мъжът се наведе, бръкна под таблото и вдигна капака.

Гари се намръщи.

Човекът погледна към входа на паркинга. Никой не идваше. Без да се обръща на изток, той слезе, надвеси се над двигателя и протегна ръка към нещо в главния блок. Нямаше как да видят какво прави, но каквото и да беше, му отне само три секунди. Мъжът затвори капака и се върна до шофьорското място. Огледа се, отвори вратата и се шмугна на задната седалка.

— Странно — отбеляза Камерън. — Какво прави?