Крис Картър - Хищникът

— Ще видиш.

Видеоплейърът показа следващия откъс, който Хънтър беше избрал. Гари погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана и видя, че записът е прескочил напред трийсет и шест минути.

— Предполагам, че загадъчният мъж още е в колата.

— Не е мръднал — отговори Робърт.

Двамата продължиха да гледат. Този път се появи слаба брюнетка. Дойде от същата посока като мъжа. Беше Кели Дженсън. Косата й беше завързана на опашка. Носеше сини дънки, ниски обувки и избеляло кафяво кожено яке.

— Мамка му — измърмори Камерън, който вече се досети какво ще стане.

Жената се приближи до колата и бръкна в чантата си да потърси ключовете. Без да подозира, че вътре я чака някой, тя отвори вратата и седна зад волана. Мракът, положението на колата и ъгълът, под който беше поставена камерата на господин Уонг, им пречеха да виждат през стъклото. Увеличаването на образа също не помогна.

Камерън махна очилата от лицето си и потърка очи.

През следващите две минути не се случи нищо. Когато часовникът в долната част на екрана показа двайсет и три часа и единайсет минути, предната дясна врата на колата се отвори и мъжът слезе. Спря и бавно се огледа. Доволен, той заобиколи от другата страна, отвори шофьорската врата, извади ключовете от стартера и отвори багажника. Мъжът с лекота взе Кели на ръце, сякаш вдигна пазарска чанта. Тя беше в безсъзнание, макар лесно да се виждаше, че е жива.

Човекът внимателно я сложи в багажника после дълго стоя там и я гледа, сякаш й се възхищаваше.

Накрая отиде пред колата, отвори капака и пак зачовърка нещо в двигателя. След няколко минути седна зад волана и подкара.

— По дяволите! — възкликна Камерън и погледна Хънтър. Лицето на детектива беше по-бледо, отколкото преди няколко минути. — Какво искаш да направя?

— Гледах записа няколко пъти. Мъжът не се обърна към камерата нито веднъж, но се огледа няколко пъти.

Гари кимна.

— Да, забелязах.

— Питам се дали ако забавим откъса максимално и после го движим кадър по кадър, ще ни провърви да видим лицето му поне отчасти.

— Възможно е — отговори Камерън и погледна часовника си. — Веднага се залавям за работа. Ще прехвърля записа на моя компютър и след това ще го анализирам отново с помощта на професионален софтуер, но не би трябвало да ми отнеме повече от час, най-много два.

Робърт остави визитката си на бюрото.

— Обади ми се веднага щом получиш резултат.

Той тръгна към вратата, но Гари го спря.

— Детектив, има ли вероятност жената да е жива?

Робърт не каза нищо. Не беше необходимо.

— Да му се не види! — възкликна Гарсия, докато гледаше копие на видеозаписа, който Хънтър беше оставил на Камерън в отдел „Информационни технологии“. Часовникът на екрана показваше, че Кели Дженсън е била отвлечена на двайсет и четвърти февруари. Те подозираха, че Лора Мичъл, първата жертва, е похитена между втори и пети март. — Отвлича първо Кели, но я убива след Лора — отбеляза Карлос.

Робърт кимна.

— Защо?

— Ако сме прави, че убиецът проектира върху жертвите си образа на жената, която иска те да бъдат, тогава е само въпрос на време те да направят или да кажат нещо, което ще премахне илюзиите му. Нещо, което ще го накара да осъзнае кои са в действителност.

— И Лора първа е премахнала илюзиите му.

— Така изглежда.

Гарсия отново насочи вниманието си към записа, който партньорът му беше взел от магазина на господин Уонг.

— Имаме ли снимка на лицето?

— Още не, но в отдел „Информационни технологии“ работят по въпроса.

Карлос пак насочи поглед към екрана на компютъра.

— Ти беше прав, когато каза, че имаме работа с търпелив човек.

— Не само търпелив — отговори Хънтър. — Той е спокоен, хладнокръвен и уверен. Несъмнено е дебнал около ателието на Кели, преди да действа. И го прави прецизно. Не губи време, няма борба, нито шанс за нея да реагира. Този човек е различен от другите. Отвлича жертвите си от места, където те се чувстват в безопасност — от дома, от работното им място, от колата…

Гарсия кимна.

— Съдейки по видеозаписа, колко висок мислиш, че е? Метър осемдесет и пет? Метър и деветдесет? И тежи стотина килограма?

— Да, и това отговаря на теорията ни за ръста на извършителя въз основа на влакната от шапка, взети от тухлената стена в ателието на Лора. Обадих се на криминалистите и им казах да вземат колата на Кели от Санта Моника и да огледат всеки сантиметър от двигателя до багажника.

Карлос изгледа записа още веднъж.