Крис Картър - Хищникът

Майърс докосна устни.

— Била е художничка. Извършителят убива хора на изкуството, артисти.

— Чакай малко. Твърде рано стигаш до това заключение. Артист обхваща много области. Ако ще вървим в тази посока, тогава ще трябва да включим балерините, актрисите, скулпторите, фокусниците, жонгльорите… Списъкът е дълъг. Засега той е отвлякъл и убил две художнички и знаем само това. Фактът, че професията на Катя Кудрова попада в огромната категория артист, е чисто съвпадение на този етап. — Робърт почука с пръст по снимката на масата. — Кога е изчезнала?

— Преди четири дни. Лора е изчезнала около седмица след Кели, нали?

— Добра си с имената и датите.

— Да, така е. Тогава нямаме конкретен период между отвличане и убийство?

— Нямаме? Ние?

Уитни го погледна гневно.

— Катя Кудрова продължава да бъде мой личен случай. В момента тя се води за изчезнало лице, а не жертва на убийство. Днес проучвах миналото на Катя и Кели. — Тя сложи папка на масата. — Освен че са на едни и същи години и имат еднакви физически характеристики, те нямат абсолютно нищо общо помежду си. Никаква значима връзка.

Хънтър пак не каза нито дума.

Майърс се наведе към него.

— Повярвай ми, Робърт, последното, което искам, е да работя с полицията. Но единственият начин да добием по-добра представа дали вашият психопат е отвлякъл Катя, без да губим ценно време, е да споделим каквото знаем. — Посочи папката, която беше оставила на масата. И подходящата дума тук е споделяне. Затова, ако ти кажа какво знам, и ти ще ми кажеш какво знаеш. И дори не си помисляй да се оправдаваш с тъпотии от сорта на класифицирана информация. Не съм репортер. И ще загубя колкото теб, ако изтече информация по случая. И двамата искаме едно и също — да хванем копелето. Твоите жертви вече са мъртви. Катя може би още е жива. Наистина ли искаш да губиш време?

След като прочете досието на Уитни Майърс, което Дженкинс му изпрати, Робърт не се изненада, че тя не желае да му даде безплатно информация за разследването си.

Двамата дълго се гледаха мълчаливо. Тя усилено се опитваше да разгадае изражението му, но определено не очакваше следващия му въпрос.

— Ти ли ги уби?

Неловкото мълчание продължи. Никой не помръдна, нито отмести поглед от другия. Но сърдечността на Уитни се изпари.

Робърт беше прочел цялата информация, за последния случай на Майърс в полицията.

Преди няколко години я бяха повикали да се опита да реши ситуация, развила се на небостъргач в Кълвър Сити. Десетгодишно момче беше успяло да се покатери на покрива и бе седнало на ръба, осемнайсет етажа над земята. Били не отговарял на никого и никой не искал да се приближи до него. Родителите му били загинали в автомобилна катастрофа, когато бил само на пет, и оттогава живеел с леля си и чичо си, които му станали законни настойници. В онзи следобед те излезли и оставили детето само в апартамента.

Били не страдал от психично заболяване, но съседите, които го познавали, казали, че винаги бил тъжен, никога не се усмихвал и не играел с другите деца.

Майърс не видяла друг начин, освен да наруши протокола и да се качи на покрива, без да чака пристигането на подкрепления.

В доклада пишеше, че тя убеждавала Били само десет минути, после момчето станало и скочило.

Уитни се разстроила толкова много, че се наложило да си вземе отпуск, но отказала да говори с полицейския психолог. Два дни след произшествието чичото и лелята на Били се хвърлили от същото място. Китките им били закопчани заедно с белезници. Заключението щяло да бъде самоубийство на двама покрусени от скръб настойници, ако не бил фактът, че трима съседи видели жена, отговаряща на описанието на Уитни Майърс, да излиза от сградата минути след като Анджела и Питър паднали на земята.

— Питър и Анджела Феърфакс — поясни Хънтър.

— Да, знам за кого говориш — отвърна тя.

— Ти ли ги бутна от покрива?

— Какво общо има това с изчезналите жени, по дяволите?

Робърт най-после отпи от уискито си.

— Ти ме помоли да споделя информация за текущо разследване с човек, когото познавам съвсем отскоро. Била си ченге и знаеш, че протоколът не го разрешава. Аз обаче нямам нищо против да го наруша, ако това означава да се приближа до залавянето на убиеца. Проблемът е, че в досието ти пише, че е много вероятно ти да си сложила белезници на двама невинни човека и после да си ги хвърлила от покрива на осемнайсететажна сграда. Ако наистина си непредсказуема, разговорът приключва тук и сега. — Той извади от джоба си картата й на частен детектив и я сложи на масата пред нея.