Крис Картър - Хищникът

Той мълчеше.

— Сега си детектив в знаменитата специална секция „Убийства“ и повечето ти колеги те наричат „зомбито-взвод“. — Тя се засмя. — Симпатичен прякор. Сам ли си го измисли?

Майърс продължи да бъбри, без да се притеснява от липсата му на реакция.

— Специалността ти са престъпления, извършени с изключително насилие, и си арестувал изумително много извършители. Учебникът ти е задължително четиво в Националния център за анализ на тежки престъпления във ФБР. Пропуснах ли нещо?

Хънтър не беше писал учебник, но единият от професорите му в университета беше толкова смаян от докторската му дисертация по престъпно поведение, че я изпрати на свой приятел в Академията на ФБР във Вирджиния и той я предаде на директора. Няколко седмици по-късно младият Робърт Хънтър беше поканен в Куонтико да изнесе лекция пред опитни офицери и инструктори. Еднодневната беседа прерасна в едноседмичен семинар и накрая директорът помоли Хънтър за разрешение да използва докторската му дисертация като материал за подготовка на всички оперативни агенти. И оттогава никой не завършваше Куонтико, без да я прочете.

— Прочела си историята на живота ми — най-сетне продума. — Сигурно си прекарал доста скучни минути.

— Напротив. Видя ми се много интересна. — Тя отново се усмихна. — Въпреки че има странна празнота, сякаш си изчезнал от лицето на земята за две години. Никъде няма нито дума информация за теб. А моят изследователски екип е най-добрият.

Хънтър не отговори.

— Искам да те питам защо, по дяволите, си станал ченге? С такава биография може да бъдеш във ФБР, Агенцията за национална сигурност, ЦРУ — където поискаш.

— Вманиачила си се да ми търсиш нова работа?

Тя се усмихна.

Сервитьорката донесе платото със скаридите и щом се отдалечи, Робърт отмести очи от чашата си и насочи поглед към Майърс.

— Поръчах си портокалов сок.

— Знам — небрежно отговори тя, — но и без това щеше да си поръчаш уиски. Просто ти спестих време. Сигурно си гладен. Платото е огромно.

— Ако искаш, вземи си.

Уитни поклати глава.

— Не, благодаря. Хайде, яж.

Хънтър потопи голяма скарида в купичка с горещ сос и отхапа.

Майърс изчака няколко секунди.

— Ако си толкова добър, колкото пише в досието ти, тогава и ти си ме проучил и вече знаеш, че излъгах.

Робърт кимна.

— Няма бивше гадже.

Тя се втренчи в него.

— Но ти го знаеше още вчера, нали?

— Да.

— Щом си разбрал, че лъжа, защо не ме арестува?

— Нямаше смисъл. Ти си била ченге. Знаеш, че няма как да те принудим да ни кажеш кой е клиентът ти. Ако не искаш да ни съдействаш, само щяхме да си загубим времето. А времето е нещо, което нямам. Наречи го професионална благосклонност.

Майърс се усмихна.

— Глупости. Решил си сам да разбереш за кого работя. Но не е било лесно, нали?

Двамата се втренчиха един в друг.

— Причината да бъда в апартамента на Кели Дженсън снощи беше, че исках да проверя предчувствието си — най-после призна Уитни и отпи от уискито си.

— И какво беше предчувствието ти?

— Мисля, че изчезването на Кели и изчезването на жената, която търся, са свързани.

Хънтър остави вилицата си.

— В апартамента й обаче не намерих нищо, което да потвърди предчувствието ми. Тя не е била отвлечена оттам. Но в двата случая има други сходства, които е трудно да подмина.

— Какви други сходства?

— Колко са жертвите досега? И този път говоря сериозно. Ако искаш да знаеш онова, което аз знам, ще трябва да говориш пред мен.

Робърт се облегна назад и избърса устните си със салфетка.

— Кели Дженсън е втората жертва.

Майърс кимна и сложи на масата снимка на привлекателна брюнетка.

— Това ли е първата жертва? — попита тя и затаи дъх.

Хънтър погледна снимката. Съдейки по външността, жената можеше да е Лора или сестра на Кели. Той поклати глава.

— Не… Коя е тази?

Уитни изпусна дъха си.

— Не е в списъците на изчезналите хора. Баща й се опитал да я регистрира за изчезнала, но отделът я проверява в списък от шест точки. Тя отговаря само на едно условие, затова не били готови да започнат да я издирват веднага.

— Коя е тя?

Майърс се облегна назад.

— Името й е Катя Кудрова, цигуларка, концертмайстор в Лосанджелиската филхармония.

— Музикантка?

— Да. Първата жертва Лора Мичъл ли се казва?

Беше очевидно, че Уитни си е свършила работата по отношение на изчезналите лица.

Тя зачака.

— Да. Лора Мичъл е първата жертва, която открихме.