Крис Картър - Хищникът

Робърт се загледа в тях. Жената изглеждаше влюбена до уши. Тя докосна небрежно косата си и му напомни за Ана, съпругата на Гарсия.

— Би ли наранил Ана някога? — неочаквано попита Хънтър.

Въпросът беше толкова изненадващ и неуместен, че приятелят му го погледна стреснато два пъти и едва не свърна вън от шосето.

— Какво?

— Би ли наранил физически Ана?

— Да, чух те, Робърт, но сериозно ли питаш, по дяволите?

Изминаха няколко секунди. Дори да се шегуваше, Хънтър не се издаваше.

— Предполагам, че това означава не.

— Означава не, по дяволите. Защо бих наранил Ана, физически или по друг начин?

Гарсия се беше запознал с Ана Престън в гимназията. Тя беше мило момиче и изключително красива. Карлос се влюби от пръв поглед, но десет месеца събира смелост да я покани да излязат. Започнаха да се срещат в десети клас и той й предложи да се оженят веднага щом завършиха. Робърт не познаваше друга двойка, чиято любов и всеотдайност един към друг да се равнява на тяхната.

— Каквото и да се случи, каквото и да направи Ана, би ли я наранил по някакъв начин? — настоя Хънтър.

— Да не си се побъркал? Чуй ме внимателно. Каквото и да направи или да каже Ана, никога не бих я наранил. Тя е всичко за мен. Без нея аз не съществувам. Какво се мъчиш да кажеш, Робърт? — попита Карлос.

— Защо? — монотонно попита Хънтър. — Защо не би я наранил? Каквото и да направи, и да каже…

Гарсия беше партньор на Робърт почти от четири години, откакто бе постъпил на работа в отдел „Обири и убийства“. Знаеше, че Хънтър е нестандартен детектив. Нещата му ставаха ясни по-бързо, отколкото на всеки друг, когото беше срещал. Повечето пъти никой не разбираше как го прави, докато не обяснеше, и тогава всичко изглеждаше съвсем просто. Робърт слушаше много повече, отколкото говореше. А когато говореше, отначало не всичко звучеше логично, но накрая си идваше на мястото като картинен ребус. Понякога обаче Гарсия трябваше да признае, че Хънтър сякаш обитава друго измерение. И сега беше един от тези моменти.

— Защото я обичам. — Той несъзнателно произнесе нежно думите. — Повече от всичко на света.

— Именно. — Робърт се усмихна. — Мисля, че същото изпитва и нашият убиец.

Уличното движение започна да се разрежда. Гарсия все още беше озадачен от думите на Хънтър. Нетърпеливи шофьори зад тях надуха клаксоните. Други се разкрещяха през смъкнатите стъкла на колите си. Карлос не реагира и продължи да кара бавно. Вниманието му беше приковано в партньора му.

— Моля те, кажи ми, че има разум в лудостта. Какви ги говориш, Робърт? Че убиецът е влюбен в съпругата ми?

— Не в Ана, но ако убиецът си въобразява, че е влюбен в жертвите си?

Гарсия присви очи и се замисли.

— Какво? И в двете?

— Да.

— Едновременно?

— Да.

— И не говорим за любов на вманиачен почитател?

— Не.

— Ако наистина е влюбен в тях, защо ги убива по такъв жесток начин?

— Не казах, че е влюбен в тях, а че си въобразява, че е влюбен в тях — поясни Хънтър. — Всъщност е влюбен в това, което олицетворяват, а не в тях самите.

Карл ос мълча известно време и накрая се досети:

— Кучи син! Жертвите му напомнят за някоя друга, която е обичал. Затова двете си приличат.

Партньорът му кимна.

— Той не иска тях, а онази, за която му напомнят. — Робърт видя, че беемвето кабрио се отдалечава. — Липсата на наранявания преди зашиването на двете жертви ме безпокои от самото начало. Все си мисля, че след като не ги отвлича за откуп, трябва да има причина да ги държи в плен, вместо да ги убие веднага. Но по-важното е, че трябва да има причина да не ги докосва до последния момент. Няма логика. В каквато и посока да се отправях, не разбирах защо няма наранявания… Ако е отмъщение, щеше да има наранявания… Ако е омраза общо към жените или дори само към чернокоси художнички, предизвикана от някаква травма в миналото, пак ще има наранявания… Ако е обсебен почитател… садист параноик… или страда от мания за убиване… пак ще има наранявания. Нищо не се връзваше.

Гарсия повдигна вежди.

— Чух нещо за пръв път преди няколко дни, когато разпитвахме Патрик Барлет, но не му обърнах особено внимание.

— Патрик Барлет? — намръщи се Карлос. — Бившият годеник на Лора Мичъл?

Хънтър кимна и продължи да наблюдава колите. Чернокожа жена, която караше бяло пежо вдясно от тях, клатеше глава и жестикулираше, докато очевидно пееше заедно с музиката по радиото. Тя забеляза, че Робърт я гледа, и се усмихна смутено. Той отвърна на усмивката й и продължи: