Крис Картър - Хищникът

Хънтър кимна съвсем леко и сърцето му се сви, като си спомни, че никога вече няма да види стария си приятел.

— Той беше добър човек. Срещали сме се няколко пъти. — Дойл погледна часовника си. — Какво ти трябва?

Робърт му даде твърдия диск с висок капацитет и зачака, докато Джак го свързваше с компютъра. Директориите бяха перфектно подредени, първо, според местоположението на камерата и после по дати.

— Може ли файловете да бъдат разкомпресирани наведнъж? — попита Хънтър.

— Не и едновременно. Огромни са. Процесорът ще се натовари и може да крашне компютъра, но… — Дойл вдигна показалеца си — може да ги наредиш в някое приложение. Щом единият файл се разкомпресира, автоматично ще се придвижи към следващия в списъка. Не трябва да правиш нищо. Може да ги оставиш и да се върнеш, когато всичките се отворят.

— Идеално.

Дойл се усмихна.

— Моля те, кажи ми, че не трябват всичките тези файлове. Стотици са. Ще отнеме няколко дни.

— Не. Само някои — засега.

— Добре, тогава ще ти кажа кое е най-лесното, което може да направим. Тъй като дискът е външен, ще го свържа с празен лаптоп вместо с компютъра в кабинета ти. Така ще можеш да работиш на компютъра си, ако трябва, а лаптопът ще стои настрана, докато отвори всички файлове. Дай ми пет минути и ще стартирам процеса.

Телефонът на бюрото му иззвъня веднага щом Хънтър влезе в кабинета си. Обаждаше се доктор Хоув.

— Робърт, ще ти изпратя някои лабораторни резултати за Дженсън. Накарах екипа си да работи, колкото е възможно по-бързо.

— Благодаря, докторе. Какво открихте? — Той направи знак на Гарсия, който току-що пристигна, да вдигне телефона си и да слуша.

— Както предположихме, жертвата е била упоена. В кръвта й намерихме следи от приспивателното естазолам.

— Обикновено се предписва за краткосрочно лечение на безсъние, нали?

Доктор Хоув беше забравила, че Хънтър знае повече за безсънието от мнозина лекари.

— Точно така. Като се има предвид относително високата му концентрация, смятаме, че убиецът е упоил жертвата в деня, когато е умряла, преди да я остави в мазето. Но не е прекалил с дозата. Използвал е само толкова, колкото да я приспи за два часа и нещо.

Робърт се облегна назад на стола.

— Интересното обаче е, че открихме леки следи и от друго лекарство — мекситил. Използва се срещу аритмия.

— Какво?

— Обикновено лекарство за лечение на сърдечно състояние, наречено вентрикуларна аритмия.

Хънтър започна да прелиства материалите на бюрото си.

— Ако търсиш медицинската й история, не си прави труда, Робърт — каза доктор Хоув. — Сърцето й е било силно като на състезателен кон. Не е страдала от аритмия.

Той спря да рови и се замисли.

— Какви са страничните ефекти на този мекситил, докторе?

— Уместен въпрос, Робърт. Мекситилът е фармакологично подобен на лидокаина, който, както знаеш, е местен анестетик. Главният му страничен ефект е лека сънливост и зашеметеност. Но ако се взима от човек, който не страда от вентрикуларна аритмия, леката сънливост става умерена до силна. И не ти трябват големи дози, за да я причиниш. Но с това се ограничава въздействието му. Не може да изпаднеш в безсъзнание. Няма дори да заспиш.

Хънтър се замисли. Звучеше логично. Вероятно затова по жертвите нямаше следи от завързване. Ако убиецът ги беше държал в постоянно състояние на замайване и сънливост, не е било необходимо да ги обездвижва.

— Има ли някаква друга причина убиецът да е използвал мекситил? — попита той. — Ако е искал жертвите упоени, можел е да използва много други лекарства или наркотици.

— Лесно се купува по интернет.

— В днешно време е така с повечето лекарства, докторе — възрази Карлос.

— Да. — Доктор Хоув замълча за миг. — Винаги съществува вероятността убиецът да е запознат с лекарството. Може би самият той страда от аритмия.

Робърт вече пишеше по клавиатурата на компютъра си и търсеше повече информация за лекарството в интернет.

— Би ли проверила базата си данни, докторе? Върни се назад пет… не, десет години. Потърси случай, когато в кръвта на жертва на убийство е открит мекситил.

— Няма проблем. — Този път тя започна да прелиства книжата на бюрото си. — Имам резултат и за праха с цвят на потъмняла мед, който извадихме от ноктите на жертвата. Прах от тухли.

Хънтър повдигна вежди.

— Вероятно ще можем да идентифицираме точно от какъв вид тухла е. Ще ти се обадя, ако успеем. — Доктор Хоув се закашля, за да прочисти гърлото си. — Отначало помислих, че жената е драла с нокти тухлите в помещението, където са я държали. Но в такъв случай ноктите й щяха да са издраскани и счупени… дори изтръгнати, а те са непокътнати. Спомняш си, че бяха изпилени като нокти на хищник, нали? Може би заострените нокти са някакъв странен символ за убиеца.