Крис Картър - Хищникът

Хънтър кимна. Беше забелязал необичайната прилика още от вратата.

Барбара Блейк сбърчи нос, затвори очи и си пое дълбоко дъх. Много добре знаеше какво означава това.

— В това положение ли намерихте трупа? — обърна се Робърт към патоанатома.

— Не — отвърна Майк Бриндъл и пристъпи към него. — Снимахме всичко и после преобърнахме жената. Тялото лежеше по лице. Дясната буза беше допряна до пода и беше обърната наляво към стената. Лявата ръка беше протегната, сякаш бе посегнала към нещо. Позата създаваше убеждението, че жертвата вероятно е пълзяла към вратата, но не са й достигнали сили да стигне дотам.

Очите на Хънтър отново обходиха стаята.

— Отпечатъците?

— Нейните са — потвърди Бриндъл. — Още не сме установили на кого са няколкото окървавени следи от маратонки, които си видял на пода навън и на стъпалата, водещи нагоре. Но съдейки по размазването им, бих казал, че са на уплашения тийнейджър, който е избягал навън и се е обадил анонимно на телефон 911, без да оставя име и адрес. — Той млъкна и отправи поглед към мъртвата жена на пода. — Следсмъртното вкочаняване е настъпило неотдавна, но горещината и влажността в помещението може да са го забавили до пет часа или малко повече.

— Тогава жената определено е умряла днес? — попита капитанът.

Бриндъл кимна.

Гарсия насочи вниманието си към голямата концентрация кръв на пода.

— Доколкото виждам, тя няма други наранявания, освен шевовете. Откъде е дошла всичката тази кръв?

Доктор Хоув и Майк Бриндъл се спогледаха обезпокоено.

— Ще разбера със сигурност при аутопсията — отговори съдебният лекар, — но признаците сочат вътрешен кръвоизлив.

Блейк отвори широко очи.

— Всичката тази кръв… — доктор Хоув поклати глава, сякаш се мъчеше да намери точните думи — се е процедила през шевовете.

— Мамка му! — Карлос потърка лице с дясната си ръка.

— Жертвата има и леки охлузвания по ръцете и коленете — добави патоанатомът. — Предполагаме, че е слязла от масата и се е строполила на земята. Може би защото е била зашеметена или от силна болка, но е била жива. Охлузванията вероятно са причинени, докато е пълзяла към вратата. По масата има нейни отпечатъци, затова стигнахме до извода, че убиецът я е оставил там, но няма нито една капка кръв. Започнала е да кърви, след като се е свлякла на пода.

— А ето и това — обади се Бриндъл и се приближи до мястото, където стоеше Блейк. — Извинявай, капитане.

Барбара се намръщи и отстъпи вдясно.

Бриндъл посочи стената зад нея и едва тогава всички видяха малките черни букви, напръскани със спрей — В ТЕБ Е.

Блейк отвори уста от почуда. Това бяха абсолютно същите думи, които Хънтър бе забелязал надраскани със спрей на тавана в месарницата, където беше открит трупът на Лора Мичъл. Погледът й се съсредоточи върху тялото на пода и сетне отново се отправи към доктор Хоув.

— Мислех, че разполагаме само с подозрения и догадки, но очевидно съм сгрешила. Но щом вие сте разбрали, че убиецът е същият и като се има предвид, че беше поставил в първата жертва бомба, която отне живота на още двама души в залата за аутопсии… — посочи буквите на стената, — и той ни казва, че е направил същото и тук, защо стоим в тази стая, по дяволите? Къде са сапьорите? И защо сте рискували и сте преобърнали трупа?

— Защото взривното устройство, което убиецът е сложил в жертвата, този път вече е избухнало в нея — отвърна Хънтър и леко потърка чело.

— Съдейки по мястото, откъдето е изтекла кръвта, и ние сме на същото мнение — съгласи се патоанатомът.

— Както споменах, всички следи сочат към вътрешен кръвоизлив, но не сме виждали такова нещо.

— Какво имаш предвид? — попита капитанът.

— Вътрешните кръвоизливи обикновено се причиняват от травматични наранявания, разкъсване на кръвоносни съдове или някои специфични заболявания, например карциноми. Кръвта се събира в тялото, затова се наричат вътрешни. И количеството е само една малка част от това, което виждаме тук. Тази жена е кървяла така, сякаш е била осакатена. Причината за кръвоизлива е била вътре в нея.

В продължение на минута никой не отрони нито дума.

— В стаята нямаше нищо друго, освен това, което виждате — обади се Майк Бриндъл. — Трупът, старите лавици на стените и масата от неръждаема стомана. — Той я посочи. — Няма вериги, въжета или други окови. Огледът отблизо на китките и глезените на жертвата не показа следи от охлузвания или белези. Не е била завързана. Не е била и заключена, защото вратата няма ключалка. — Бриндъл замислено поклати глава. — Истината е, че не можем да открием нищо, което да обясни защо не е излязла оттук. Няма признаци, че някой е бил с нея, когато е умряла. Убиецът, изглежда, я е оставил на масата и си е тръгнал. Тогава тя не е кървяла. Убиецът обаче е знаел, че жертвата му няма да излезе жива от стаята.