Крис Картър - Хищникът

Помещението беше голямо и ярко осветено от две редици неонови лампи на тавана. В средата имаше две стоманени маси, едната закована на пода, а другата на колелца.

Четиримата влязоха и веднага ги блъсна струя студен въздух и чувството за огромна тъга, което ги смрази до кости. Трупът на брюнетката лежеше непокрит на закованата маса. Шевовете на устата и тялото й бяха махнати и заменени с нови, очертаващи характерния за аутопсиите V-образен разрез. Жената изглеждаше странно спокойна. Неизмеримото страдание, изписано на лицето й само допреди няколко часа, беше изчезнало, сякаш беше благодарна, че някой е махнал ужасяващите шевове от нея.

Всички си сложиха латексови ръкавици и мълчаливо се приближиха до масата. Доктор Хоув закопча догоре бялата си лабораторна престилка и заобиколи от другата страна на трупа.

Хънтър дълго гледа лицето на мъртвата жена. Вече нямаше съмнение.

— Мисля, че името й е Кели Дженсън — тихо каза той, извади черно-бяла разпечатка от папката, която носеше, и я дадена съдебния лекар.

Капитан Блейк и Гарсия погледнаха над масата. Доктор Хоув внимателно разгледа снимката и после я доближи до лицето на жертвата. Без шевовете на устните й и измита от кръвта, приликата беше безспорна.

Патоанатомът кимна.

— Доколкото виждам, прав си, Робърт.

— В информацията за нея пише, че когато била тийнейджърка, се спънала и паднала през стъклена врата в училище — продължи Хънтър, като четеше от информацията за убитата жена. — Две големи стъкла се забили в лявото й рамо и оставили белег с формата на буквата „V“. Срязала и десния си лакът и под ставата би трябвало да има полукръгъл белег.

Доктор Хоув вдигна дясната ръка на жертвата и останалите се наведоха да видят лакътя. На два сантиметра под ставата се виждаше стар, избледнял полукръгъл белег. Всички се преместиха към предната част на масата. Съдебният лекар повдигна леко горната част на тялото. На лявото рамо на жената имаше V–образен белег със следи от шевове от двете страни.

— Мисля, че сега няма съмнение, не сте ли съгласни? — попита доктор Хоув и отпусна трупа на масата.

— Коя е тя? — попита капитан Блейк.

— Информацията, която имам в момента, не е много, само каквото е било предадено на отдел „Изчезнали лица“. Трийсетгодишна и е от Грейт Фолс в Монтана. Съобщили са за изчезването й преди двайсет и един дни. — Робърт млъкна и се изкашля. — А сега идва интересното. Човекът, съобщил за изчезването й, е мениджърът й.

— Мениджър? — учуди се Карл ос.

Партньорът му кимна.

— Кели Дженсън е била художничка.

Всички затаиха дъх. Капитан Блейк първа наруши мълчанието:

— На колко години беше първата жертва?

— Лора Мичъл беше на трийсет — отвърна Гарсия.

— И когато е изчезнала?

Карлос погледна партньора си.

— Преди петнайсет дни.

Барбара затвори очи за миг.

— Фантастично — рече. — Имаме работа с убиец-психопат, който преследва красиви, чернокоси, трийсетгодишни художнички и се възбужда, като зашива телата им?

Робърт не отговори.

— Има ли други изчезнали чернокоси трийсетгодишни художнички?

— Потърсих десет седмици назад, капитане. Лора Мичъл и Кели Дженсън са единствените две.

Блейк отново се втренчи в трупа на масата.

— Е, предполагам, че това поне е нещо. — Тя се обърна към двамата детективи: — Ще говорим в управлението. А сега какво имаме тук, докторе?

Патоанатомът се приближи до масата за аутопсии.

— Също като първата жертва, шевовете са аматьорски, меко казано. — Доктор Хоув посочи устата на Кели Дженсън. По-скоро приличат на възли. Общо са десет, по пет на всяка част на тялото.

— Да, като на първата — потвърди Карлос.

Съдебният лекар кимна.

— Тогава да не търсим човек с познания в областта на медицината? — попита Блейк.

— Дори да има такива, той не ги е показал тук. Използваният конец е много дебел. В хирургията го наричаме номер шест или седем. Размерите на конците са описани във фармакопеята на Съединените щати — обясни доктор Хоув. — Номер седем е най-дебелият. За сравнение, номер четири е горе-долу с диаметъра на корда за ракета за тенис. Конецът, с който е зашита жертвата, ще бъде изпратен за анализ в лабораторията днес, но няма съмнение, че е найлонов. — Тя се обърна и взе папка. — Органите й са здрави, но обезводнени. Освен това показват симптоми на леко недохранване.

Капитан Блейк пристъпи от крак на крак.

— Убиецът я е държал гладна?