Крис Картър - Хищникът

— Колко висока е тя? — попита Робърт и кимна към трупа на Кели Дженсън.

— Метър шейсет и пет — отвърна патоанатомът.

Хънтър се обърна към капитан Блейк:

— Масата в старата детска градина и месарският тезгях в Източен Лос Анджелис бяха повдигнати над земята трийсетина сантиметра с дървени блокчета или тухли. Жертвите не са били много високи. Лора Мичъл е била метър шейсет и седем. Убиецът се е погрижил да принуди жертвите да скочат долу, след като се свестят.

— Господи! — Доктор Хоув отново погледна ножа. — Допирът на краката им до земята е задействал механизма в телата им.

— Достатъчно силен ли е бил да задейства механизма? — попита капитанът.

— Да — отвърна патоанатомът и миг по-късно допря ръка до устата си, когато разбра какво означава всичко това. — Боже! Убиецът е искал да ги накара да се самоубият, без да го съзнават.

— И така — рече Барбара Блейк и затвори вратата на кабинета на детективите само няколко минути след като се върнаха в Паркър Сентър. — Какво става, по дяволите? Ясно ми е, че имаме работа с психопат, обсебен от художнички. И двете брюнетки. И двете трийсетинагодишни. И двете привлекателни. В Лос Анджелис този вид обсебване е нормална лудост. Но че слага разни неща в жертвите… абсурдни неща като бомба или… — поклати глава, сякаш думите й убягваха.

— … проклет ветрилообразен нож и после зашива телата им, това е абсолютно откачено. — Тя погледна Робърт. — Но не става дума за това, нали? Този тип не е смахнат. Той не чува гласа на дявола в главата си и не пие собствената си урина, нали?

— Не мисля.

— Тогава е маниак, който избива идолите си?

— На пръв поглед… може би — отвърна Хънтър, — но ако се вгледаш в доказателствата, не е възможно вманиачен почитател да е извършил убийствата.

— Защо? И за какви доказателства говориш?

— Липсата на наранявания.

Тя сбърчи чело толкова силно, че веждите й почти се срещнаха.

— Две жертви. — Робърт вдигна два пръста. — И двете отвлечени и държани за заложнички около две седмици. Спомняш си какво каза доктор Хоув, нали? Като изключим жестокостта с шевовете и начина, по който жените са умрели, и двете са недокоснати. Нямат нито драскотина. Убиецът не ги е пипнал с пръст, докато са били в плен.

— Добре — съгласи се Блейк. — И как се свързва това с теорията за обсебен почитател?

— Обсебените почитатели дълго фантазират за идолите си — обясни Хънтър. — Точно затова се вманиачават. Повечето им фантазии са сексуални, някои са свързани с насилие, но никоя не е за отвличане на идолите им, за да си бъбрят на горещ шоколад и понички. Ако този човек беше почитател, достатъчно обсебен, за да отвлече, вероятно не би могъл да устои да не осъществи поне една от фантазиите си. Особено ако и без това е готов да ги убие. И ако го стори, непременно ще има наранявания по телата им.

Блейк се замисли. Никога нямаше да разберат дали жертвите са били изнасилени. Но Хънтър беше прав. Липсата на наранявания предполагаше, че убиецът не е търсил това. Теорията за обсебен почитател започваше да звучи неправдоподобно.

— Кой, по дяволите, е способен на такова нещо? — попита тя. — Някой с множествена самоличност?

— Възможно е, но е трудно да се каже при наличието на онова, с което разполагаме.

— Защо? Самият ти каза, че убиецът се е превърнал от пасивен в абсурдно жесток. Това не е ли показателно за крайна промяна в настроението? Драстична промяна на самоличността?

Робърт кимна.

— Да, но начинът, по който той извършва насилието, противоречи на тази теория.

— В какъв смисъл?

— Времето и подготовката за двете убийства са твърде дълги.

— Чакай малко. Не мога да следя мисълта ти.

— Повечето промени в настроението и крайни промени на самоличността се задействат от нещо — силна емоция като гняв, любов или ревност. Това не се случва като гръм от ясно небе. Новото настроение или самоличност надделява и се задържа известно време, но щом гневът или някое друго чувство изчезне, самоличността прави същото. Човекът става такъв, какъвто е бил. — Той щракна с пръсти. — Все едно се събужда от унес. Колко дълго мислиш, че продължава унесът, капитане?

Блейк започна да схваща.

— Не достатъчно дълго.

— Да — съгласи се Робърт. — Убиецът е направил бомба и адски нож, да не говорим за уникалния самоактивиращ се спусъчен механизъм. Освен това е отделил време да подготви мястото, където е оставил жертвите, и после спокойно е зашил частите на телата им. Всичко това отнема много време, и подготовката, и извършването.