Крис Картър - Хищникът

Хънтър вече беше забелязал, че масата е повдигната по-високо от обичайното над пода.

— Това стори ли се странно на някого? — Той посочи дървените блокчета под четирите крака на масата.

Останалите се намръщиха.

— Първата жертва, Лора Мичъл — продължи Робърт, — беше оставена върху плот от неръждаема стомана в месарница в Източен Лос Анджелис. Плотът също беше повдигнат над земята с тухли. Отначало си помислих, че месарят е великан, но проверих. Той е висок метър и седемдесет.

— Смяташ, че убиецът го е направил нарочно? — попита Блейк. — Защо?

— Още не съм сигурен.

По стълбите се чуха стъпки. След две секунди в стаята влезе криминалист, също облечен в бял гащеризон от тайвек. Носеше голям, черен пластмасов куфар.

— Благодаря, Том — каза Бриндъл и протегна ръка към куфара. — Знам как да го наглася.

Криминалистът му даде куфара и излезе.

— Ето защо се наложи да преобърнем трупа — обясни доктор Хоув, докато Бриндъл отваряше куфара и изваждаше съдържанието му. — Това е преносим тактически рентген. Използва се главно за изследване на малки и средни по големина предмети като пакети, кутии и багаж. Образът не е със същото качество като на медицински рентген, но ще послужи за целта ни. Убедени сме, че онова, което е било поставено в жертвата, е избухнало и я е убило, както каза Робърт. Но всички знаем на какво е способен убиецът. — Тя погледна капитан Блейк. — Не искам да местим жертвата, преди да добия представа с какво си имаме работа.

Всички наблюдаваха как Бриндъл нагласява апарата.

— Тъй като нямаме триножник, някой би ли държал камерата над трупа? — попита той.

— Аз ще го сторя — предложи Гарсия и се върна при трупа като внимателно отбягваше локвите кръв. Бриндъл му даде малка цифрова камера.

— Дръж я насочена към корема й на разстояние между шейсет до деветдесет сантиметра — обясни Майк, а след това се приближи до лаптопа, който беше сложил върху черния пластмасов куфар. — Това е всичко. Камерата е свързана безжично с компютъра и предава рентгенов образ. Натисни копчето, Карлос.

Присъстващите впериха погледи в екрана на лаптопа, където се появи образ.

Очите на Бриндъл и доктор Хоув се отвориха широко от изумление и двамата извиха вратове, за да видят по-отблизо.

Хънтър присви очи, опитвайки се да проумее какво вижда.

Челюстта на капитан Блейк увисна и устата й пресъхна, но единствено тя успя да отрони въпроса, който се въртеше в главите на всички:

— Какво е… това в нея, по дяволите?

Робърт знаеше, че сънят няма да дойде. Пък и трябваше да чака до сутринта, за да получи някакъв отговор. Криминалистите все още претърсваха стаята в мазето на старата детска градина, макар че той не хранеше големи надежди, че ще открият нещо. Доктор Хоув щеше да извърши аутопсията на трупа, но това щеше да стане чак рано сутринта.

Преди да се прибере вкъщи, Хънтър взе няколко папки от кабинета си и после отиде в бар „Джей Рок“, на две преки от апартамента му. Това беше едно от любимите му заведения. Там имаше страхотно шотландско уиски, фантастична рок музика и любезен персонал. Поръча си двойно „Глентърет“ от 1997 година с едно кубче лед и седна до масичка в дъното.

Вдъхна силния аромат на уискито и отпи. Нареди на масичката снимките, които бяха получили от отдел „Изчезнали лица“, вгледа се внимателно във всяка и въпреки обезобразяването на лицето на новата жертва, причинено от грубите шевове, разбра, че тя не е сред тях.

Трябваше отново да претърси базата-данни и да се върне назад четири или може би пет седмици, но както и преди, шевовете и подуването не позволяваха на софтуера за разпознаване на лица да работи правилно. Ръчното търсене щеше да отнеме много време. Трябваше да изчака до края на аутопсията и да използва нови снимки, след като махнат шевовете от устата на жертвата.

Той изпи уискито и се поколеба дали да не си вземе още едно. Погледът му се спря на стената най-близо до него и на рисунките и украсата. Гледа ги известно време и после му хрумна нова мисъл.

— Не може да бъде… — промълви и поклати глава. Прибра папките и хукна към апартамента си.

Седна пред масата в хола, включи компютъра и влезе в базата-данни на отдел „Изчезнали лица“. Знаеше, че критериите, които ще използва за новото търсене, ще намалят значително резултата. Очакваше не повече от три, може би пет съвпадения.

Оказа се обаче, че греши.

Няколко секунди по-късно екранът проблесна и таблицата показа, че търсенето му е открило само едно съвпадение. Той щракна два пъти на него и зачака файлът да зареди.