Крис Картър - Хищникът

Карлос озадачено повдигна вежда.

— Сан Диего? — Забеляза датата. — Вестникът е от три години.

Робърт запрелиства вестника.

— Проблемът е, че нито един от тези вестници, списания и журнали не е прегънат, нито отварян на определена страница или статия. Прочетох няколко. Предполагам, че ги е запазил заради нещо на страниците за култура. — Сгъна вестника и го показа на Гарсия. — Но както виждаш, няма следи. Нищо не е оградено, подчертано или маркирано.

— Нещо за Лора?

Хънтър прегледа страницата.

Повечето статии бяха свързани с музиката — концерти или рецензии за албуми. Той обърна вестника и продължи да чете. В долния ъгъл на страницата съзря отзив за художествена изложба и кимна.

— Тогава тя е имала изложба в Сан Диего.

Карлос погледна вестника. Нямаше снимки. Той извади вестник „Сакраменто Бий“ от дъното на друга купчина.

— Този е само от година и половина. — Гарсия бързо откри културната рубрика и прегледа друг отзив за изложба. — Дебнал я е от години — отбеляза той и пак огледа стаята. — Знаел е всичко за Лора. Събирал е всичко за нея. И какво търпение само. Чакал е години подходящ момент, за да нанесе удара си. Лора не е имала шанс.

Хънтър и капитан Блейк направиха всичко възможно да убедят шефа на отдел „Криминалистика“ да изпрати бързо двама специалисти на място, където не е извършено престъпление. Първоначалният оглед не разкри следи, че някой друг, освен Джеймс е бил в апартамента. Нямаше тайна стаичка или затворническа килия. Ако Смит беше убиецът, той сигурно бе държал Лора Мичъл в плен на друго място. И вероятно се беше отправил натам. Разликата този път беше, че сега знаеше, че полицията го е погнала, и това щеше да повлияе на действията му. Може би беше нервен, дори паникьосан. А от опит Хънтър знаеше, че паникьосаният убиец става още по-опасен.

Трябваше да го хванат бързо, преди да напусне Норуок. Преди да изчезне.

Не им провървя.

Робърт незабавно беше уредил снимката на Джеймс Смит да бъде изпратена по електронната поща от Паркър Сентър до шерифския отдел в Норуок. Свободни екипи от бели и чернокожи веднага тръгнаха да претърсват улиците. Патрулиращите полицаи и онези от участъка в Норуок също получиха снимка на Смит на мобилните си телефони. Летищата, гарите и автобусните спирки бяха вдигнати по тревога, но шест часа, след като Хънтър и Гарсия бяха похлопали на вратата на Смит, все още никой не го беше забелязал.

Двамата криминалисти обработваха апартамента му от три и половина часа. Щеше да им трябва потвърждение от лабораторията, но съдейки по онова, което вече бяха видели, всички намерени отпечатъци, изглежда, бяха само на един човек — Джеймс Смит.

Ключовите места в спалнята и двете бани на Смит бяха напръскани с луминол, но не беше открита кръв. Провериха с ултравиолетова лампа чаршафите и завивките на леглото и тапицерията на канапето и килима в хола, но не намериха следи и от семенна течност.

Робърт и Карлос не им се пречкаха и стояха в стаята с колажите. Там имаше достатъчно работа за цял взвод за една седмица. Хънтър не се притесни, че трябва да преровят всичко. Цялата информация на тези страници, изглежда, беше свързана с Лора Мичъл, а не с Джеймс Смит. Той търсеше личен дневник, журнал или тетрадка, нещо, което да им подскаже къде е отишъл Смит и що за човек е.

Не откриха нищо — никакви документи, паспорт или шофьорска книжка. Нямаше дори сметки за електричество, вода и парно.

— Намерихте ли някаква улика, момчета? — попита Хънтър след известно време.

— Предполагам, че търсите маниак по чистенето — отвърна единият криминалист, наведе се, прокара пръст по перваза на дюшемето и показа резултата на Робърт. — Няма прах, нищо. Жена ми доста държи домът ни да е чист, но дори тя не бърше перваза на дюшемето всеки път, когато чисти. Единственото място с прах е шантавата стая, в която сте вие. В кухнята има бюфет, претъпкан с препарати за почистване. Белината е достатъчна да напълниш джакузи. Тоя тип или е маниак по чистенето, или ни е очаквал.

Разговорите със съседите също не предоставиха полезна информация. Повечето обитатели на сградата казаха, че не са виждали човека, който живее в апартамент 418. Онези, които го бяха виждали, не бяха разговаряли с него. Съседът до Смит, дребен, крехък мъж на шейсет и няколко години с очила, дебели като бронирано стъкло, каза, че той винаги го поздравявал, когато се срещнели в коридора. Бил много учтив. Понякога излизал облечен в костюм. Никой друг в сградата не носел костюм. Освен това добави, че стените на блока не били много дебели и често чувал Смит да чисти, да използва прахосмукачка, да търка и да ходи напред-назад.