Крис Картър - Хищникът

— Цирк?

— Говорех сериозно, когато казах, че полицаите ще използват всичките си възможности, включително теб и общественото ти положение. Ще поискат да се обърнеш лично с призив към обществеността и да персонализираш случая. Може дори да свикат пресконференция тук, в дома ти. Ще покажат снимка на Катя по телевизията и във вестниците и ще предпочетат семейна фотография, а не само на нея, защото е… по-трогателно. Снимката ще бъде копирана и разлепена из целия Лос Анджелис, може би дори в цяла Калифорния. Ще сформират екипи за издирване. Ще поискат нейни дрехи за кучетата и после и други проби за анализ на ДНК. Репортерите ще лагеруват пред портите ти. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Както казах, ще превърнат случая в цирк, но отдел „Изчезнали лица“ на лосанджелиската полиция са много добри в работата си. — Направи пауза, за да постигне по-силен ефект. — Лео, като се имат предвид общественото ти положение и социалната ти класа, трябва да предположим вероятността дъщеря ти да е отвлечена за откуп. Някой направил ли е опит да се свърже с теб?

Кудров поклати глава.

— Не съм излизал от дома си и съм оставил изрични инструкции в офиса да пренасочват всички обаждания с непознати номера към домашната ми линия. Но никой не се е обаждал.

Уитни поклати глава.

— Нещо не е наред. Чувствам го. — Леонид отчаяно погледна Майърс. — Не искам случилото се да се изтипоса по новините, освен ако не е наложително. Анди ми каза, че ти си най-добрата в работата си, по-добра от хората в отдел „Изчезнали лица“. Можеш ли да намериш дъщеря ми? — Въпросът му прозвуча по-скоро като молба.

Майърс погледна Маккий така, сякаш искаше да каже: „Много ти благодаря.“

— Ще направя всичко възможно — уверено заяви.

— Направи го.

— Имаш ли скорошна снимка на Катя?

Кудров се беше подготвил и й даде цветна фотография на дъщеря си с размери двайсет на трийсет сантиметра.

Уитни погледна снимката.

— Ще ми трябват и ключовете на апартамента й, и имената и телефонните номера на всички, с които Катя може да се е свързала. Веднага.

Хънтър се обади на двата телефона, оставени за връзка с отдел „Изчезнали лица“. Господин Джайлс Карлсен, управител на фризьорски салон в Брентуд, бе позвънил на полицията преди десет дни, за да съобщи, че съквартирантката му Кати Грийн е изчезнала. Карлсен каза на Робърт, че госпожица Грийн най-сетне се е появила вчера сутринта. Заминала с новото си гадже, с което се запознала на уроци по танци.

Другият контакт, господин Рой Мичъл, се беше свързал с полицията преди дванайсет дни. Лора, двайсет и девет годишната му дъщеря, беше изчезнала. Господин Мичъл покани Хънтър да се срещнат в дома му във Фримонт Плейс след час.

Ханкок Парк е един от най-богатите и желани райони в Южна Калифорния. В ярък контраст с повечето квартали на Лос Анджелис къщите в Ханкок Парк са построени на разстояние от улицата, повечето електрически и телефонни линии са подземни, а оградите липсват. Робърт зави към Фримонт Плейс и стана очевидно, че нахлуването в личното пространство не е една от главните грижи на района.

Алеята за коли с форма на полумесец пред къщата беше павирана и водеше до паркинг, достатъчно голям да побере два автобуса. В средата се издигаше фонтан от масивен камък. Слънцето залязваше и небето зад двуетажната тухлена сграда беше изпъстрено с огненочервени ивици, красиво като за снимка. Хънтър паркира колата си и слезе.

Отвори му жена на около петдесет и пет години, олицетворение на елегантността, с дълга коса, завързана на опашка, магнетична усмивка и кожа, за която повечето жени на нейната възраст биха убили. Тя се представи като Дениз Мичъл и го покани в кабинет, пълен с творби на изкуството и подвързани с кожа книги. Пред висок махагонов бюфет, отрупан със снимки, стоеше нисък и възпълен мъж, трийсетина сантиметра по-нисък от Хънтър, с рошава, посивяла коса и мустаци.

— Вие трябва да сте детективът, с когото разговарях по телефона — каза той и протегна ръка. — Аз съм Рой Мичъл.

Ръкуването му беше заучено като усмивката и силно, за да покаже сила на характера, но не чак толкова, че да плаши. Робърт показа служебните си документи и Рой Мичъл се скова.

— Господи! — промълви той, но съпругата му го чу.

— Какво има? — попита тя и се приближи. Очите й умоляваха за информация.

— Би ли ни оставила насаме, скъпа? — отвърна Рой, напразно опитвайки се да скрие тревогата си.

— Не, няма да ви оставя — възрази Дениз, вперила очи в Хънтър. — Искам да знам какво се е случило. Каква информация имате за дъщеря ми?