Крис Картър - Хищникът

— Точно така, скъпа, танцувай — подвикна Краля и после се обърна към Робърт: — Признай, че знам как да живея, детектив. Хю Хефнър и Лари Флинт не могат да се мерят с мен. „Плейбой“ и „Хъслър“ може да целуват черния ми задник чак до Мисисипи. Моите момичета са по-знойни.

— Какво знаеш за собственоръчно направените експлозивни устройства?

Краля престана да се усмихва.

— Знам, че гърмят.

Хънтър запази каменно изражение.

— Официално, нищо.

— А неофициално?

Краля почеса малкия белег над лявата си вежда с кутрето си и се вгледа изпитателно в Робърт.

— Щом си дошъл неофициално, защо не пийнеш нещо?

— Не съм жаден.

Двамата се гледаха още няколко секунди.

— Първия път, когато се срещнахме, ти го увърта известно време, преди да изплюеш камъчето. Надявам се, че сме преминали тези глупости. За какво става дума всъщност, детектив?

Хънтър се наведе напред, сложи на масата снимката в едър план на лицето на жертвата и я завъртя към Краля.

— О, не, по дяволите! — Краля потрепери и се дръпна назад. — Последния път, когато ми показа снимка на мъртва жена, настъпи истински ад.

— Знаеш ли коя е?

— И точно този въпрос го отприщи. — Той отново погледна снимката и неволно потърка устни. — Мамка му! Гадна работа. Някакво копеле е зашило устните й?

— Знаеш ли коя е? — повтори Робърт.

— Не е от моите момичета, ако това питаш — след кратко мълчание отговори Краля.

— Възможно ли е да е била в играта?

— Не прилича на такава. — Краля вдигна ръце в знак, че се предава. — Съжалявам, шегата ми беше неуместна. В днешно време всяка може да бъде в играта. Тази изглежда достатъчно привлекателна. Но мисля, че не съм я виждал. — Помъчи се да разгадае безизразното лице на Хънтър, но не успя. — Проблемът в днешно време е, че много момичета действат сами. Създават си уебсайтове, работят самостоятелно. Схващаш ли какво ти говоря? Трудно е да бъдеш сигурен. Но ако е била елитно работещо момиче в района на Холивуд, щях да я познавам.

Четирите други жени, които играеха на ръба на басейна, решиха да се присъединят към Лайза, която сега се беше излегнала на плаващо кресло и пиеше пъстроцветна напитка.

Краля отново сведе поглед към снимката.

— Шибана работа, пич. И като знам в какви лайна се бъркаш, убеден съм, че убиецът я е зашил, докато още е била жива, нали?

— Възможно ли е да го е извършила банда? Или сводник?

Лицето на Краля помръкна. Дневният му ред не включваше съдействие на полицията.

— Откъде да знам? — отвърна той хладно.

— Хайде, погледни я. — Робърт почука с пръст по снимката на масата, но не повиши тон. Съзнаваше, че очите на тримата телохранители в двора са вперени в него. — Устата не е единствената част на тялото й, която е била зашита. Извършителят се е изгаврил с нея. И ти си прав. Направил го е, докато жената още е била жива.

Краля се премести на стола. Насилието срещу жени го възмущаваше. Пияният му баща беше пребил до смърт майка му, а него бе заключил в килера. Тогава Краля беше на десет. Никога нямаше да забрави писъците и молбите й за помощ, нито звука от трошенето на костите й, докато баща му я удряше. Чуваше ги почти всяка нощ в сънищата си.

Той се облегна назад и се загледа в ноктите си.

— Искаш да кажеш, че това може да е нещо като отмъщение с послание? — Повдигна рамене. — Кой знае? Възможно е. Ако жената е принадлежала на някой бандит и е откраднала от него или е решила да се чука наляво и надясно, не бих се изненадал. На някои хора не им харесва да ги прецакват. Това може дори да се смята за леко наказание по някои стандарти. — Млъкна и пак погледна снимката. — Но ако е разплата, че е била нечия жена и е мърсувала другаде, може да очакваш още един труп — копелето, с което се е чукала. Този вид отмъщение е за двама, детектив.

— Краля бутна снимката обратно към Хънтър. — Но какво общо има убитата жена със собственоръчно направените взривни устройства?

— Повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Краля се ухили.

— Не издаваш нищо, а? — Той отпи от тъмнозеленото питие пред него. — Всъщност, ако е нещо като последния път, когато се видяхме, не искам да знам за какво става дума, мамка му. — Изгледа Робърт като покерджия, който се готви да заложи всичките си пари, и сетне почука с показалец по снимката. — Това обаче е адски оскърбително, пич, пък и съм ти длъжник. Ще поразпитам тук-там и ще ти се обадя.

Гарсия включи вентилатора и постоя пред него за минута, а после се върна на бюрото си. Не можеше дори да си представи колко гореща е тази стая през лятото.