Крис Картър - Хищникът

Блейк се облегна на ръба на бюрото на Гарсия и скръсти ръце на гърдите си.

— Не разбирам, Робърт.

— Погледни отново разпечатката, капитане. Убиецът е написал: „В теб е“, а не „В нея е“. Той не се е обърнал към нас.

— Защо убиецът ще иска да се обръща към мъртвец?

— Защото жената не е била мъртва, когато я е оставил.

Барбара прокара пръст по дясната си вежда и изкриви лице в гримаса.

— Ти ме обърка още повече.

Хънтър се приближи до таблото със снимките.

— Във фотосите от местопрестъплението ме безпокояха няколко неща. Затова исках да огледам отново месарницата сам. — Той посочи едната снимка. — Обърни внимание на положението, в което е открит трупът, особено ръцете. Едната виси отстрани на тезгяха, а другата е отпусната непохватно на гърдите. Пръстите на дясната ръка са разперени и леко свити, сякаш се е опитвала да се вкопчи в нещо. Мисля, че убиецът не я е оставил точно в това положение.

— Трупът може да е бил преместен — възрази Блейк. — Анонимно обаждане ни съобщи за местонахождението му.

Робърт кимна.

— Да, изслушах записа до телефон 911. Глас на момиче, не по-голямо от шестнайсет-седемнайсет години. Звучеше истерично. Причината да не каже името си вероятно е била, че е влязла в стаята да се дрогира.

— Е, добре, момичето не е докоснало трупа — съгласи се с теорията му Барбара. — Но може би ти тълкуваш неправилно посланието. Вероятно убиецът не се е замислил и е написал „В теб“ вместо „В нея“.

Сега беше ред на Карлос да не се съгласи:

— Това предполага, че написаното на тавана е било спонтанно, капитане. — Той потърка гърбицата на носа си. — Говорим за човек, който е направил собственоръчно експлозивно устройство и вероятно сам е конструирал спусъчния механизъм. След това го е поставил в жертвата, така че спусъкът да се задейства, когато бъде открито и извадено. И всичко това е станало, докато жертвата все още е била жива. — Гарсия поклати глава и се обърна към таблото със снимките. — Каквото и да е направил, убиецът не е действал спонтанно, капитане, а го е обмислил. И това го прави толкова опасен.

Блейк въздъхна отчаяно и започна да крачи из стаята. Токчетата й тракаха по дървения под.

— В нищо няма логика. Ако жертвата все още е била жива, когато е била оставена в месарницата и посланието на тавана е било предназначено за нея, защо е била мъртва, когато я намерихме? Кой я е убил? Плъховете? — Тя взе снимка от таблото и се втренчи в нея. — Независимо какво се е случило с жертвата, факт е, че някой е поставил бомба в нея и я е зашил. Единственият начин да се извади бомбата е бил да се срежат шевовете и да я измъкнат. — Спря и погледна единия детектив и после другия. — Не ми казвайте, че мислите, че убиецът е очаквал жертвата да го направи сама.

Никой не отговори.

Хънтър започна да масажира тила си и пръстите му докоснаха грапавия белег на тила му.

Блейк се обърна към него.

— Познавам те, Робърт. Щом смяташ, че посланието е било оставено за жертвата, а не за нас, тогава имаш теория защо е така. Слушам те.

— Все още нямам стройна теория, капитане, само твърде много „ако“.

— Но явно имаш предвид нещо — настоя тя. — Изплюй камъчето, защото в момента онова, което чувам, не ми харесва.

Той си пое дълбоко дъх.

— Може би убиецът е искал жената да умре от бомбата.

Капитанът присви очи.

— Мислиш, че бомбата е трябвало да се взриви в нея, докато е била жива?

Хънтър наклони глава на една страна и се замисли за тази вероятност.

Блейк седна на стола му.

— Ще трябва да поясниш, Робърт. Ако убиецът задълбочено е обмислил всичко, както предполага Гарсия, и ако бомбата е трябвало да избухне в жертвата, както предполагаш ти, защо не е станало така? Какво се е случило? Убиецът е допуснал грешка? Как е било възможно спусъчният механизъм да бъде задействан, докато бомбата е била в жената? И ако той не я е убил, как е умряла, по дяволите?

— Както казах, в случая има твърде много „ако“, капитане — спокойно отговори той. — И в момента нямам отговори. Не разполагаме с много. Не знам дали убиецът е направил грешка или не. Не знам защо бомбата не е избухнала в жертвата, нито как е трябвало да бъде активирана. Без доклад от аутопсията вероятно никога няма да разберем причината за смъртта. Знаем само, че не е очевидна. Жената не е била застреляна, наръгана с нож или удушена. Не вярвам, че е била и отровена. Но има вероятност да се е задушила.

Блейк го погледна озадачено.