Крис Картър - Хищникът

— Чудесно. Може да започнеш да ги преглеждаш, докато ме няма. — Той взе якето си.

Той познаваше в Лос Анджелис само един човек, който знаеше всичко за оръжията, експлозивите, спусъчните механизми и бандите. Време беше да му върнат някои услуги.

Краля беше може би най-известният дилър в Холивуд и Северозападен Лос Анджелис. Въпреки че беше известен като дилър, все още никой не беше успял да го докаже, най-малко Окръжната прокуратура. От осем години напразно се опитваха да го арестуват за нещо значимо.

Краля беше млад, интелигентен бизнесмен и много опасен за всеки, който проявеше глупостта да го ядоса. Предполагаше се, че търгува не само с наркотици, но и с проститутки, крадени стоки, оръжия… Списъкът продължаваше до безкрайност. Освен това имаше и легален бизнес — нощни клубове, барове, ресторанти и други, дори спортен салон, но данъчните власти не можеха да го пипнат.

Пътищата на Хънтър и Краля се пресякоха по време на прословутото разследване на Ангела на смъртта. Безпрецедентна поредица от събития ги докара до патова ситуация и ги принуди да сключат споразумение и да се уважават, макар да са от различни страни на закона.

Робърт взе адреса на Краля от полицейския компютър. Естествено, дилърът живееше в Малибу Бийч, който известните и богатите наричаха свой дом.

Спря колата си пред огромните двойни железни порти, на които бяха монтирани охранителни камери. Трябваше да признае, че е смаян. Двуетажната сграда беше величествена — обвита в бръшлян, с овални, издадени напред крила, тухлена постройка с квадратни гранитни колони на всеки шест-седем метра.

Преди да има възможност да протегне ръка към бутона на домофона, силен мъжки глас извика:

— Мога ли да ви помогна?

— Да. Дошъл съм да видя шефа ти.

— И вие сте?

— Кажи на Краля, че го търси Робърт Хънтър.

Домофонът изщрака и след минута железните порти се отвориха.

Покрай алеята за коли беше засаден идеално подкастрен до милиметъра жив плет. Хънтър паркира ръждясалия си буик лесабр до перленобяло ламборгини галардо, пред гараж за шест автомобила. Изкачи стъпалата към главната сграда и щом стигна догоре, вратата отвори висок метър осемдесет и седем, сто трийсет и пет килограмов, мускулест чернокож мъж, който се намръщи, като видя колата на Робърт.

— Американска класика — обясни Хънтър.

Телохранителят не се усмихна.

— Моля, последвайте ме.

Интериорът на къщата също беше внушителен. Висок три и половина метра таван, дизайнерски мебели и стени, отрупани с картини, нарисувани с маслени бои — някои от холандски майстори, други от френски, но всичките ценни.

Докато вървеше по облицования с италиански мрамор под в огромния хол, Робърт забеляза невероятно красива чернокожа жена с яркожълти бикини, седнала сред пухкави възглавници. Тя вдигна очи от лъскавото списание и му се усмихна сърдечно. Той кимна учтиво и иронично си помисли: „Дори рок звездите и спортните величия не живеят в такъв разкош.“

Мускулестият тип го поведе през две плъзгащи се врати и после към задния двор и басейна. До водата седяха четири млади и привлекателни жени само по бикини, кикотеха се и се плискаха с вода. Трима други пазачи в костюми бяха заели позиции на стратегически места в двора. Краля седеше под бял чадър до една от четирите маси от изкуствено състарено тиково дърво край басейна. Синята му копринена риза беше разкопчана и разкриваше мускулести гърди, украсени с верижки и диаманти. Блондинката до него също не носеше сутиен. На лявото й зърно блестеше халка от бяло злато.

— Детектив Робърт Хънтър? — усмихна се Краля, но не стана. — Какво става, пич? Каква шибана изненада. Откога не сме се виждали? Три години? — Посочи стола срещу него.

Хънтър седна.

— Нещо такова. — Той кимна на русокосата, която му намигна.

— Да ти предложа ли нещо, детектив? — попита Краля и наклони глава към русата си приятелка. — Лайза може да ти приготви изумителен коктейл.

Робърт погледна крадешком Лайза, която се усмихна закачливо.

— Каквото пожелаеш.

Той поклати глава.

— Не, благодаря.

— Добре, но сега, след като знам, че не си дошъл за компания, нито за питие, какво мога да направя за теб, детектив?

Робърт деликатно отмести очи към Лайза и после отново към Краля, който схвана намека.

— Лайза, защо не отидеш да си поиграеш с другите момичета? — Той не произнесе въпроса като молба.

Тя развърза саронга около кръста си и стана. Едва тогава Хънтър видя, че е чисто гола. На лицето й не се изписа дори сянка на смущение, когато се изправи пред него. Тялото й беше съвършено. Лайза бавно се обърна и тръгна, като поклащаше бедра, сякаш беше на модно ревю. Татуировката над задника й гласеше: „Знам, че гледаш.“