Крис Картър - Хищникът

— Как?

Робърт посочи снимка, която показваше в едър план лицето на жертвата.

— При задушаване кръвоносните съдове около очите и под нежната кожа на бузите се пръскат. Виж тук. — Посочи на фотоса. — Тази кожа със старчески вид е последица от пръскане на кръвоносни съдове. Има голяма вероятност жената да се е задушила. И доктор Хоув е на същото мнение. Но пак повтарям, без аутопсия не можем да бъдем сигурни.

— Смяташ, че жертвата се е задушила, след като убиецът я е оставил там?

Той кимна.

— От какво? Противната смрад в месарницата?

Той повдигна рамене.

— От повърнатото си… Езикът… Кой знае? Може да е имала слабо сърце. Но си представи, че е била жива, когато са я оставили в месарницата — в безсъзнание, но жива. Свестява се, гола, уплашена, с болки и зашити части на тялото. Това със сигурност е достатъчно, за да предизвика силна паника в повечето хора.

Блейк потърка очи, докато обмисляше предположението на Робърт. Знаеше, че пристъпът на паника лесно може да те накара да повърнеш, да се задавиш или да се задушиш. Устата на жертвата е била стегнато зашита и жената не е можела да си поеме дъх и да увеличи притока на кислород в белите си дробове. Паниката й вероятно се бе превърнала в безразсъдно отчаяние. Задушила се е с повърнатото. Настъпила е асфиксация и после… сигурна смърт.

Резултатите от химичните тестове на спрея, използван за написаното на тавана на месарницата, пристигнаха в четиринайсет часа и не показаха нищо особено. Боята беше от флакон „Монтана Тарблек“ — може би най-популярната марка боя в Съединените щати. Използваше я всеки художник на графити. Графологичният анализ потвърди предположенията на Хънтър — убиецът беше използвал ръката, с която не пише, за да надраска думите на тавана. Просто, но ефикасно. Робърт помоли криминалистите отново да проверят за отпечатъци в стаята и този път да включат и тавана. Всеки намерен отпечатък щеше да бъде пуснат в Националната автоматизирана система за идентифициране.

Хънтър се облегна назад на стола, затвори очи и леко прокара пръст нагоре и надолу по носа си. Съзнанието му се опитваше да открие логика в този безсмислен акт.

Ако нямаше бомба и жертвата беше само зашита, щеше да разполага с по-стабилна психологична пътека, по която да тръгне. Шевовете на устата биха загатнали за вероятността от убийство за отмъщение — жертвата трябваше да си научи урока — за назидание. Жената може би беше казала нещо, което не трябва за някого или на някого, или и двете, и зашиването на устните й символизираше, че я бяха накара да мълчи.

Шевовете на устата и долната част на торса биха засилили вероятността за сексуална или любовна изневяра и отмъщение. „Щом не можеш да си държиш устата и краката затворени, аз ще ти ги затворя.“ Злодеянието можеше да бъде извършено от измамен съпруг, гадже или любовник. И Хънтър не беше отхвърлил тази вероятност. Все още обаче нямаше отговор за бомбата. Защо убиецът ще слага бомба в жертвата? От опит знаеше, че повечето случаи на престъпления от страст са спонтанни действия, породени от безразсъден гняв и почти пълна загуба на контрол. Много рядко произлизаха от планиран, пресметнат и брутален акт на отмъщение.

Друга вероятност, която допускаше Робърт, беше, че е имало повече извършители, може би банда. Подобни престъпления не бяха извън възможностите на някои банди в Лос Анджелис. Някои бяха прословути с насилието и жестокостта си и нагласата „не се бъзикай с нас“. Изпращането на предупреждение към други банди под формата на брутални побои и убийства се случваха по-често, отколкото кметът на града беше готов да признае. Тези банди бяха пряко свързани и с нелегалния трафик на оръжия. Сдобиването с бомба, граната или материали за изработване на собственоръчно взривно устройство не беше проблем. Жертвата може би принадлежеше на водач на банда. Някои от тях смятаха жените за своя собственост. Ако жената му беше изменила, особено с член на конкурентна банда, това можеше да е начинът им да я накажат.

Имаше вероятност и шевовете да не изразяват символизъм и както капитан Блейк бе предположила, да имат работа с изключително садистичен убиец, който обича да убива хора заради самото удоволствие. И Хънтър беше наясно, че ако случаят е такъв, ще има още жертви.

— Файловете на „Изчезнали лица“, които поискахме, ще дойдат до четирийсет и пет минути — съобщи Гарсия, който приключи разговора по телефона и изтръгна Робърт от мислите му.