Крис Картър: Хищникът

Гарсия веднага заби юмрук с всичка сила в слънчевия му сплит. Робърт го последва с удар в челюстта. Главата на Андрю отхвръкна назад и отново се блъсна в стената, като изпука глухо.

Той изгуби съзнание.

Последното, което детективите видяха, преди сигналната ракета да угасне, беше безжизненото тяло на Уитни Майърс, което лежеше на земята в локви от собствената й кръв. Гърлото й беше прерязано по цялата дължина на врата.

Трийсет и шест часа по-късно,

Университетска болница,

Лос Анджелис

Хънтър почука два пъти и бутна вратата. Капитан Барбара Блейк беше изправена на многосекционно легло. Облегалката за гърба беше наклонена на четирийсет и пет градуса. Лицето й беше измито от засъхналата кръв, но пак беше насинено и изранено. Лявото й око, устните и носът й бяха подути. Изглеждаше изтощена, но гласът й беше изпълнен с енергия. Здравото й око се отмести към вратата и се отвори широко от изненада, като видя какво са донесли двамата детективи.

— Цветя и бонбони? — недоверчиво попита тя. — Нещо сте се размекнали. Не ми трябват мекушави детективи в отдела.

Робърт влезе в болничната стая и сложи цветята на шкафчето до леглото й. Гарсия също остави бонбоните.

— Заповядай, капитане — рече Хънтър. Устната му беше сцепена и подута, а очите му бяха изгубили обичайния си блясък.

— Съжалявам за Уитни Майърс — рече тя след неловко мълчание.

Робърт не каза нищо, но тъгата в очите му се засили. Знаеше, че всеотдайността и решителността на Майърс са я довели до хватката на убиеца, а той не направи нищо, за да я спаси. Чувстваше се виновен, че не отговори на обаждането й, когато беше в Хийлдсбърг, и не й звънна после.

— Как се е добрал до нея Андрю Харпър?

— Тя е била на летището в деня, когато се върнах от Хийлдсбърг — отвърна Хънтър. — Андрю също е бил там. Видял я е, след като ми се обади, проследил я е и я отвлякъл, докато се е качвала в колата си.

— Как е разбрал коя е?

— Вероятно е започнал да ме следи, след като с Карлос говорихме с него в кабинета му. Същата вечер с Уитни се срещнахме в ресторант в Болдуин Хилс. Не му е отнело дълго да свърже нещата.

— А защо е била на летището?

— Защото е разбрала, че не й казвам всичко. Тя имаше информатори навсякъде, дори в Паркър Сентър.

Барбара не изглеждаше изненадана.

— Чрез тях е разбрала, че съм надушил нещо. Предположила е, че знам кой е похитителят; И ако аз не бях готов да споделя информация, тя щеше да го открие и сама. Майърс беше много добър детектив. — Робърт отмести поглед встрани. — И много добър човек.

— Решила е да те проследи?

— Да, според партньора й това е била първоначалната идея.

В стаята отново настъпи мълчание.

— А другата жена? — попита капитанът. — Жертвата на отвличане.

— Катя Кудрова, концертмайстор на Лосанджелиската филхармония. Тя е жената, която Уитни е била наета да намери.

— Как е тя?

— Ужасена и малко обезводнена и недохранена, но Андрю Харпър не я е докоснал. Не е наранена физически, а психически… Нуждае се от помощ.

— Той каза ли нещо?

Хънтър поклати глава.

— Психиатрите постигат напредък малко по малко, но процесът ще бъде дълъг. Съзнанието му е пълна бъркотия. Оказахме се прави. Отвличал е жени, които са му напомняли за майка му, но сгрешихме в предположението си, че рано или късно те са правели нещо, което е разбивало илюзиите и го е карало да осъзнае, че те не са такива, каквито иска да бъдат.

— Тъкмо обратното — поде Гарсия. — Те са му напомняли за нея твърде много и приликата е събуждала потискано двайсет години чувство, което той дори не е подозирал, че таи… И не е било любов.

— А омраза — предположи Блейк.

— Гняв — поправи я Робърт. — Неистов гняв. Подсъзнателно той е обвинявал майка си, че е изневерила на баща му и е разбила семейството му. Използвал е знанията, които е научил от интервютата и въпросите за истинската любов, за да имитира случилото се в онзи ден в дома му. И да наказва майка си отново и отново.

— Защо баща му не го е убил?

Хънтър обясни, че Рей Харпър никога не е възнамерявал да убие сина си.

— Андрю е видял всичко от тавана и после се е крил там три дни. Избягал от дома си и се скрил отзад в един камион на бензиностанцията. Камионът пътувал за Лос Анджелис.

— Той е бил тук през цялото време?

Карлос кимна.

— Спал в гетата в Южен Лос Анджелис и лъскал обувки в Западен Холивуд, за да изкара някой долар. На четиринайсет успял да си намери работа в магазин за часовници и ключове в Саут Гейт. Собствениците били бездетно семейство на шейсет и няколко години — Тед и Луиз Коулман. Там научил всичко за часовниковите спусъчни механизми, прецизната техника, изработването на сложни устройства и разбиването на ключалки. Станал експерт. Там възприел и новото си име и самоличност.