Том Харпър - Изгубеният храм

Рийд се опита да изрази очевидна липса на изненада.

— Винаги си е бил малко… в разрез с общоприетото. Сега какво е направил?

— Ами това се опитваме да научим. Нали разбирате, изчезна. Надявахме се вие да хвърлите малко светлина по въпроса.

Райт остана около час. Рийд се опитваше да отговаря на въпросите му по най-добрия начин. Това означаваше да се стреми да казва колкото може по-малко неща, които са напълно неверни или лесно може да се докаже, че са такива. Райт си водеше подробни бележки, като се мръщеше, докато се мъчеше да не изостава със записването.

— Също така се опитваме да открием следите на този господин Грант.

— Да — кимна Рийд, — разбирам, че се опитвате, но не смятам, че ще го откриете.

— Имате ли представа къде бихме могли…

— Не, но ми се струва, че спомена нещо за Канада.

Райт се изненада.

— О, това наистина е ново за нас. Благодаря ви.

Той стана и стисна ръката на професора. На вратата се спря и се обърна.

— Този… Омиров артефакт. Смятате ли, че има нещо в него? Някаква вероятност да се появи?

Рийд се усмихна.

— Не, не бих си и помислил подобно нещо.

Самолетът летеше от юг на запад високо в нощното небе над морето, което беше видяло толкова богове и герои в миналото. Грант седеше на пилотското място. Марина лежеше на пода завита с одеяло, а кракът й беше изпънат с помощта на шина.

Рийд се промъкна напред и седна на мястото на помощник-пилота.

— Къде сме?

Грант си погледна часовника.

— Току-що прелетяхме над Дарданелите. Ще стигнем до Атина след няколко часа.

Рийд се извърна и погледна към кабината. От задната част на самолета вързан за стоманена кука в тавана го гледаше очуканият щит. Брезентов чувал, пълен с всякакви форми и буци, стоеше до него.

Грант забеляза погледа му.

— Представяш ли си как ще изглежда в Британския музей?

Рийд въздъхна.

— Знаеш, че не можем да го задържим. Американците ще го грабнат на минутата.

Грант наклони самолета малко наляво.

— Наистина ли смяташ, че може да бъде използван за направа на бомба?

— Готов ли си да рискуваш?

Грант не отговори. Продължиха да летят в мълчание още няколко минути. Рийд посочи малък остров от светлини под тях в мрака.

— Това трябва да е Лемнос.

— Може би трябва да кацнем тук. Да го скрием в храма, докато всичко отшуми.

— Не. Дори там все някой ще го намери. Липсва вече от три хиляди години. Ако остане скрит още хиляда, няма да се оплаквам.

Грант се вторачи изненадан в него.

— Но нали щитът променя всичко… Доказва, че всичко е истина: Омир, Ахил, Троя. Всичко. Това е… това е история.

Рийд гледаше вторачено през прозореца.

— Да, точно така. Светът има достатъчно история, а тя става все повече с всеки изминал ден. Но никой вече не създава митове. А пък ние имаме нужда от тях. Когато слушах Шлиман в Кенсингтън, беше важен не фактът, че всичко това е истина, а че ти се дава възможност да си мислиш, че може да е истина. Учудването е онова, което ни вдъхновява. Чуденето, прекрасното незнание. Усещането за нещо извън досега ни, но все пак близо до върховете на нашите пръсти. Историята го връща в нашите ръце.

Той откопча колана и отиде в задната част на самолета.

Грант не се опита да го спре. Вихърът с вой нахлу в кабината, когато Рийд отвори вратата. Под одеялото Марина се размърда и отвори очи. Хващайки се за куките по тавана, Рийд залитна към щита и свали промазаните с олово парчета брезент, с които беше завит. Коленичи пред него за миг, вторачен в изображенията на живота, гравирани в метала. След това стана, довлече го до вратата с търкаляне и го запрати във водовъртежа на мрака.

Самолетът продължи напред в нощта. Долу в морето никой не видя малкия фонтан, който щитът вдигна, или ако някой все пак го е видял, сигурно е предположил, че делфин скача във водата. Тук морето беше дълбоко и щитът потъна бързо. Дали натрапчивата песен на сирена е отеквала надолу към мястото, където намери покой, или чудовищен октопод, или сенките на морски нимфи са се мяркали над него — историята мълчи по този въпрос.

Линейното писмо Б е разчетено през 1952 година от Майкъл Вентрис и Джон Чедуик. Историята на тяхното постижение, един от големите интелектуални подвизи през двайсети век, е разказана с елегантна яснота в книгата на Чедуик „Разшифроването на линейна Б“. Пълните научни подробности може да бъдат намерени в съвместния им труд „Документи на микенски гръцки“.