Том Харпър - Изгубеният храм

— Да, така е. Държат ги в едно подземно хранилище в Ню Мексико и най-лошото, което могат да ти направят, е да накарат пишката ти да окапе. — Той се наклони напред, за да намали натиска върху вързаните си отзад ръце. — Не съм наясно с научната страна, знам само, че има някакви трудности. Наричат го „отравяне на реактора“. Фабриките, където се произвежда горивото за бомбите, не след дълго се развалят. Същевременно пък бомбите, които сме произвели, не са като хубавото вино — отлежаването не им се отразява добре. Така че за бомбите, които смятахме, че притежаваме, не се знае дали ще работят. А не можем да направим нови, защото фабриката, където се произвеждат, е затворена за ремонт. Труман се опитва да сплаши Съветите и единственото, което спира Сталин да пусне танковете си чак до Париж, е убеждението му, че имаме цял куп бомби, които ще хвърлим върху Москва и други градове, само да мръдне. Ала в момента ние нямаме действаща бомба.

Грант си пое дълбоко въздух, опитвайки се да възприеме информацията. Беше видял Хирошима и Нагасаки в кинопрегледите, но не беше разбрал напълно какво се е случило.

— Значи от този елемент 61, прометий, може да се направи атомна бомба?

— Никой не знае със сигурност, защото никой досега не е попадал на него. Учените обаче направиха нужните пресмятания. Такова е положението в момента. — Той поклати глава, опитвайки се да изтръска капка пот от челото си. — Група гении седят три години в едно помещение със сметачните си линии и накрая създават ново оръжие. Мамка му, бомбата, която пуснаха над Хирошима — дори не си направиха труда да я изпитат. Важното беше парите да продължават да текат.

— И Мюър знае всичко това?

— Мюър е наясно за какво може да послужи прометият, но не знае защо ни трябва толкова много. Надявам се поне. Мамка му. — Джексън ритна гневно пода. — Гадният чекиджия. Успя всички ни да направи на глупаци.

Рийд се размърда.

— Има ли значение сега?

— Има ли значение? Нима не чу и думичка от онова, което казах?

— Слушах много внимателно. Каза, че Сталин е държан в шах, защото вярва в могъществото на атомния арсенал на твоята родина.

— Какъвто всъщност май нямаме.

— Той обаче не го знае. Ако не нещо друго, твоите изпълнения тук ще го накарат да се запита защо толкова отчаяно искате да сложите ръка на този не твърде вероятен източник на материал.

Една сянка се показа в рамката на вратата.

— Реших да намина и да ви кажа здрасти. — Беше Мюър. С мократа риза, залепнала за кожата му, изглеждаше по-кльощав от всякога и доста подивял.

Погледът в очите на Джексън не беше по-малко див, сякаш бе готов да скочи върху Мюър и да го разкъса на парчета. Металната цев на автомата, която стърчеше над рамото на англичанина, го накара да размисли.

— Дойде да ни пошпионираш още малко, а?

— Всъщност вече се пенсионирах. Чакам с нетърпение да получа слънчева вила в работническия рай.

— От колко време им служиш? — Гневът на Джексън се стопи толкова бързо, колкото беше избухнал. Бе му останала само горчилката на победения.

— От известно време. В университета се сприятелих с едни другари. Още по онова време някои от нас виждаха, че Съветите единствени имат достатъчно кураж, за да се изправят срещу фашистите. Някои млади идиоти заминаха да умрат безнадеждно романтично в Испания. Но ние искахме да направим нещо, което щеше да има значение. Искахме да им помогнем.

— Да им помогнете в какво? За ГУЛАГ? За показните процеси? За екзекуциите?

— Те спасиха света — озъби му се Мюър. — Те извоюваха победата на Източния фронт, жертвайки живот след живот. Знаеш ли колко са загиналите? Милиони. А сега погледни какво се опитваш да им направиш. Знаеш ли защо американците толкова отчаяно искат този елемент 61?

Мюър вторачи в Джексън хладен въпросителен поглед. Американецът наведе очи и започна да си играе с краищата на въжето, увито около китките му.

— Хората във Вашингтон искат да дадат урок на някогашния си съюзник. Да дадат на Съветите повод за размисъл. Не Москва или Берлин, но може би Сталинград ще е мишената. Да докажат, че могат да направят онова, в което нацистите се провалиха.

— Би било наистина назидателно представление — измърмори Рийд. — А вие какво възнамерявате да направите?

Мюър вдигна рамене.

— Не е ли очевидно?

Грант беше обхванат от вцепенение — същото усещане изпита в Бялата планина, когато насочи пистолета срещу Алексей и се опита да дръпне спусъка. Погледна Джексън, който отвърна на погледа му с хладно упорство, след това Мюър.