Том Харпър - Изгубеният храм

— И това не е всичко. — Мюър взе фенерчето на един от руските войници и насочи светлината към почернялото от мръсотия съкровище на пода. — Може да приличат на боклуци, но тук има повече злато, отколкото в английската национална банка. Чудесен бакшиш за партията.

— Наистина. Ала ще ни трябва доста време, за да го изнесем. Американците ни накараха да платим скъпо за превземането на долината.

— Оцеля ли някой от тях?

Курхозов махна презрително с ръка.

— Не оцеляха дори онези, които се предадоха. — После погледна към Грант, Марина, Джексън и Рийд. — Какво ще правим с нашите затворници?

Мюър вдигна рамене.

— Те всички са работили за британското разузнаване. Дори професорът. Нека разпитващите на „Лубянка“ се разправят с тях, когато се върнем в Москва, те ще измъкнат всичко, което знаят.

Курхозов понечи да възрази, но след това кимна.

— Добре, но първо да се оправим с щита. — Излая някаква команда на руски и двама от войниците оставиха оръжията си на пода и хукнаха към страничното помещение.

Грант стрелна с поглед оръжията. Бяха твърде далече.

Мъжете се върнаха, понесли щита. Белциг ги следваше. Курхозов се приближи да го огледа.

— Значи това е бил щитът на бог Ахил. Първият герой във великата война между Изтока и Запада. Само че сега Изтокът спечели. — Той помилва с пръсти металните релефи, но изведнъж рязко отдръпна ръка, сякаш се беше изгорил. — Безопасно ли е? — озърна се към Мюър.

— Само един господ знае. — Британецът издуха дима, като наблюдаваше как се отблъсква от щита и започва да се вие на спирала нагоре. — Трябва да го проверите в лабораторията.

— Тогава да го извадим оттук.

Войниците загърнаха щита с два брезента, промазани с олово, завързаха го с въжета и го изнесоха през вратата към пасажа отпред. Грант го гледаше как изчезва с безразличие, но до него Джексън трепереше от яд.

— Разкарайте затворниците, докато свършим.

Останалите войници подкараха четиримата пленници към страничното помещение, като внимаваха да стоят на безопасно разстояние от тях. Почти бяха стигнали, когато някаква бъркотия на главния вход накара пазачите им да спрат. Всички се обърнаха. Белциг и двамата войници се бяха върнали — все още носеха щита.

— Не влиза в отвора — обясни германецът.

Лицето на Курхозов се изкриви от гняв.

— Че как иначе са го внесли?

Белциг извади носна кърпа и избърса потното си чело.

— Може би има още един вход. А е възможно да са изградили храма около щита, така че никой да не успее да го открадне. Така или иначе не излиза.

— Не можем ли да разширим отвора?

— Деветдесет сантиметра твърда скала — вметна Мюър. — Не можеш да направиш дупка в нея набързо. Не и без специално оборудване.

— Тогава ще срежем щита на две.

Това изтръгна жален писък от Белциг.

— Не можеш да направиш подобно нещо! Това е най-безценното съкровище на света. Доказателство за истината в най-великия мит на човечеството. Трябва да бъде опазено, за да могат учените да го изучават.

— Защо? Щом генералисимус Сталин го разгледа, ще бъде разтопен, за да се извлекат материалите, от който е направен. Те са ценното. — Курхозов се изсмя жестоко, когато видя ужаса по лицето на Белциг. — Другарю, да не би да искаш да спорим? По-добре се моли да не ликвидираме и теб.

Мюър се изкиска.

— Да се върнем на въпроса. Можете ли да го срежете? Под всички релефи, които виждаш, има сърцевина от чисто желязо. Донесохте ли електрожен?

Устата на Курхозов се изкриви от разочарование.

— Не. — Той се замисли за миг. — Е, щом не можем да направим щита по-малък, ще разширим дупката.

— Нали ти казах, камъкът е с дебелина…

— С експлозиви.

Войниците нарязаха въже на парчета и завързаха ръцете на затворниците на гърба. Бутнаха ги в малкото помещение и ги оставиха там. През отворената врата Грант ги видя как вървят покрай стената на главното помещение и прибират съкровището в брезентови чували. Направо не можеше да гледа. Затова отклони очи към Джексън, който лежеше до задния край на изкопа.

— Сега, когато всички ни чака екскурзия до Москва, защо не ни разкажеш за какво беше цялата тази олелия?

Американецът въздъхна.

— Хубаво, значи искаш приказка? За оръжията, хората и всички тия глупости? Какво знаеш за атомната бомба?

— Само това, че не искам да бъда наблизо, когато някоя избухне.

— Правилно. Засега си толкова в безопасност, колкото и преди десет години, защото още няма.

— Мислех, че вие сте направили няколко десетки.