Том Харпър - Изгубеният храм

— Разбира се — каза Рийд, — трябваше да очаквам това от гроба на герой. Това е класически микенски гроб толос 29 29 В древногръцката архитектура кръгла постройка, в това число гробница или светилище. — Б.пр. . Стълбите, по които се спуснахме, трябва да са така нареченият дромос, свещеният подход.

Лъчът на фенерчето играеше по стените. В камъните не бяха изсечени релефи. Вместо това по-високите нива бяха покрити с мазилка и изрисувани. Част от мазилката се беше олющила. На отделни места черна плесен покриваше фреските, но останалата част си стоеше избеляла и леко замъглена. Зашеметен, Грант отиде до стената и вдигна запалката високо. Дори от съвсем близо картините бяха толкова бледи, че изглеждаха неизмеримо далечни, сякаш ги гледаше през паяжина. Някои от сцените като че бяха подобни на онези в Лемнос: мъже жънат жито, овце по хълмовете; бивол, вързан до горичка от тополи. Имаше също изображения на война: издължени колесници бързаха да влязат в битка, град с крепостни стени, редица кораби, издърпани на брега, мъже с щитове, високи колкото тях самите, пронизваха враговете с копия.

Когато Грант се доближи още, за да огледа фигурите, кракът му ритна нещо. Той клекна и доближи пламъка на запалката. В основата на стената голяма купчина отломки покриваше пода. Сигурно беше паднала мазилка или камъни, но дори докато си го мислеше, Грант осъзна, че не може да е вярно. Протегна ръка и вдигна едно от парчетата. През кората от прах и мръсотия усети коравия хлад на метал. Загаси запалката и я пъхна между зъбите си. Кръгът светлина около него изчезна. Хвана края на ризата си, още влажна след пресичането на езерото, и затърка ожесточено предмета. За кого се мислиш, запита се той. Да не би да си Аладин? Извади запалката от устата си и я щръкна с палец. Наоколо не се виждаше дух от бутилка, но от черната буца в ръката му едно златно око се беше вторачило в него, без да премигва.

Грант едва не го изпусна от удивление.

— Елате! — провикна се той.

Полъска го още малко, докато другите бързаха към него, и свали покриващата предмета мръсотия. Видя, че е чаша, потир с дълга извита дръжка като на чаша за чай, а в метала бяха гравирани изображенията на елени и лъвове. Подаде находката си на Рийд.

— Колко може да струва това?

Рийд я пое с треперещи ръце, като баща, който за пръв път държи детето си.

— Не мога да си представя.

Грант взе фенерчето на Рийд и плъзна лъча по протежение на стената. Гребенът на струпаните съкровища се точеше без прекъсване покрай нея. Сега, когато знаеше какво вижда, можа да различи различни форми сред отломките: чинии и бокали, ритони, корони, статуи и мечове. Опита се да си представи как ли ще изглежда цялото това лъснато съкровище от езическо злато.

— Всичко това трябва да е към половин тон.

— Остави това — скастри го Джексън и започна напрегнато и безразборно да насочва фенерчето в разни посоки. — Нямаме време. Къде може да е проклетият щит?

Огледаха помещението. За разлика от светилището в Лемнос тук нямаше олтар, нито кръг от газови пламъци, нито дупка в земята, през която посветеният да пропълзи. Кръглите стени продължаваха гладки и непрекъснати. Освен ако…

— Там! — В далечната страна на помещението врата в ниша прекъсваше извивката на стената.

Те се втурнаха натам. Ръждясали метални панти стърчаха отстрани на рамката, но вратата отдавна беше изгнила. Джексън насочи лъча на фенерчето през отвора. Грант зърна малко помещение с красиво изсечени стени, после гледката изчезна, защото Джексън прекрачи прага.

— Внимавай! — Рийд хвана американеца за ръкава и го дръпна назад. После посочи към земята. Точно пред краката му плитък изкоп, дълбок около метър, зееше в пода.

Джексън насочи светлината вътре и отскочи, поемайки дълбоко въздух. На дъното на изкопа бели кости стърчаха от смесената с мръсотия прах.

— Дали са… човешки? — Дори бронираната самоувереност на Джексън изглежда се беше пропукала.

Рийд взе фенерчето и освети изкопа.

— Мисля, че са бичи. — Лъчът извади на показ тъмнокафяв рог, който лежеше в ъгъла. — Сигурно са го принесли в жертва, когато са осветили храма. В гръцкия култ към героите изкопът е изпълнявал ролята на олтар.

— Как са успели да свалят бика по комина и стълбището? — удиви се Грант.

Тримата мъже прекрачиха изкопа и влязоха в помещението. Беше малко, но почти всеки сантиметър от стените му беше покрит с релефи: лов, жертвоприношения, битки — дори след три хиляди години жизнеността, въплътена в камъка, не беше изгубила нищо от своята дивашка възторженост. В далечния край две ниши се отдръпваха навътре от двете страни на огромен скулптурен диск, който сякаш се издаваше навън от камъка. Вътре в тях…