Морис Льоблан - Госпожицата със зелените очи

„Ако има принцип, на който съм верен — каза ми Арсен Люпен, когато след много години ми разказваше историята на госпожицата със зелените очи, — той е: никога да не се опитвам да реша една задача, преди да е настъпил часът за това. За да се заемете с някоя загадка, трябва да почакате, докато случаят или професионализмът ви доведе до събирането на достатъчно факти. По пътя към истината трябва да се стъпва предпазливо, стъпка по стъпка, в съответствие с развоя на събитията“.

Подобно разсъждение беше още по-сполучливо за престъпление, което се състоеше от противоречия и абсурди, между които изглеждаше, че няма връзка и основна мисъл. Никога до такава степен Раул не бе чувствал, че трябва да се пази от всякакво прибързване. Интуиция, анализи, тълкувания — това бяха многобройни примки, от които трябваше да се пази, за да не попадне в тях.

Раул прекара целия ден под брезента, докато товарният влак пътуваше на юг сред слънчевите поля. Ядеше ябълки, за да засити глада си, и блажено мечтаеше. Не си губеше времето за изграждане на съмнителни хипотези за хубавата госпожица и престъпленията й, а се наслаждаваше на спомена за нежната й сладка уста, която беше целувал. Това беше единственото, което го занимаваше. Да отмъсти за англичанката, да накаже виновницата, да залови третия съучастник, да си вземе обратно открадналите му банкноти — всичко това би било интересно, но да намери отново зелените очи и устните, които се отдават, беше истинска наслада!

От съдържанието на чантичката не научи много. Списъци на съучастници, писма от членовете на бандата. Жалко! Мис Бакфийлд, както го потвърждаваха доказателствата, беше наистина крадла. Заедно с тях имаше писма от лорд Бакфийлд, в които се разкриваше честността и нежността на бащата. Ролята на убитата в драмата не личеше, както и съществуващата връзка между авантюрата й и престъплението на тримата бандити.

В единствения документ, за който беше споменал Марескал и който беше адресиран до англичанката, пишеше за ограбването на някаква вила. Тя бе обозначена с инициал „Б“:

„Вие ще намерите вила «Б» вдясно от пътя, който води от Ница за Симие. Представлява масивна постройка в оградена със стени голяма градина.

Всяка сряда старият граф де Б се качва на колата си и заедно с камериера и двете си слугини отива в Ница за провизии. Къщата остава празна от три до пет часа.

Като се обиколят стените до мястото, което е над долината Пойна, се стига до малка разядена от червеи дървена врата, чийто ключ ви изпращам с днешната поща.

Знае се със сигурност, че граф де Б, който не се разбираше с жена си, не е намерил скрития от нея пакет с ценни книжа. В писмо на покойната до нейна приятелка, се разказва за строшена цигулка, която се намирала в една кула сред непотребни вещи. Защо се споменава това? Приятелката починала в деня на получаването на писмото, а то изчезнало. Попадна в ръцете ми две години по-късно.

Прилагам план на къщата и градината. Кулата се намира над стълбата и е почти разрушена. За експедицията са нужни двама. Единият трябва да наблюдава, защото съседката-перачка идва често през вратата с железните пръчки, от която има ключ.

Определете датата (от страни имаше бележка със син молив: 28 април) и ми съобщете, за да се срещнем в същия хотел“.

Подписано: В

„П. П. Сведенията ми за голямата загадка, за която съм ви говорил, са все още смътни. Не знам дали се касае за значително съкровище или за научна тайна. Пътуването, което подготвям, ще бъде решаващо. Колко полезно ще бъде тогава вашето участие!…“

Засега Раул не обърна достатъчно внимание на странния послепис. Съгласно негов любим израз той представляваше девствени джунгли, в които не може да се проникне, освен с предположения и опасни хипотези. Докато нападението на вила „Б“…

Постепенно идеята за обира добиваше особен интерес за Раул и тази мисъл дълго не можеше да го напусне. Пътуваше на юг, а това означаваше, че ще е глупак, ако пренебрегне такъв удобен случай.

През следващата нощ на Марсилската гара Раул се прехвърли от товарния вагон в експреса за Ница. В сряда сутринта, на 28 април, пристигна благополучно, преди това беше измъкнал от джоба на един шишко няколко банкноти, с които си купи куфар, дрехи и бельо. Настани се в хотел Мажестик Палас.

Закуси в хотела, четейки местните вестници, изпълнени с повече или по-малко фантастични описания на нападението на бързия влак. В 2 часа след обяд излезе толкова преобразен, че би било невъзможно на Марескал да го познае. Едва ли комисарят би заподозрял, че неговият противник ще има смелостта да замести мис Бакфийлд в планирания обир на вила „Б“.