Морис Льоблан - Госпожицата със зелените очи

— Когато един плод узрее — каза си Раул, — късат го. А този ми се струва презрял и ще бъде наивно да го оставя да изгние. Бедната мис Бакфийлд не би ми простила никога. Вила Фарадони беше разположена край шосето, в хълмиста местност с маслинени дървета. Пусти песъчливи пътища минаваха покрай стените на оградата. Раул ги обиколи и забеляза малка дървена врата, разядена от червеи, а по-нататък и врата с железни пръчки. Хвърли поглед и на близката къщичка, в която навярно живееше перачката. Когато се обърна към шосето, видя старомодно ландо, което се отдалечаваше по посока към Ница. Граф Фарадони и слугите му отиваха за продукти. Беше 3 часа.

— Къщата е празна — каза си Раул. — Най-вероятно е съучастникът на мис Бакфийлд, който не може да не знае за нейното убийство, да не иска сам да се вмъкне в къщата. Следователно строшената цигулка остава за мен!

Върна се към разядената врата и се спря на мястото, където беше забелязал издатини по стената. Лесно се покатери по тях и по занемарена алея се отправи към къщата. Всичките прозорци в партера бяха отворени. Влезе през прозореца на преддверието и стигна до стълбата, която водеше до кулата. Не беше стъпил и на първото стъпало, когато зазвъня електрически звънец.

— По дяволите — каза си той — нима къщата е снабдена със сигнална система?

Пронизителното дрънчене в коридора изведнъж спря. Реши да си изясни това. Прегледа звънеца, който беше поставен близо до тавана. Проследи жицата, която минаваше покрай корнизите и забеляза, че тя излиза навън. Раул излезе от къщата. Жицата беше закачена на дърветата и се губеше в посоката, от която беше дошъл.

Той направи заключение: „Като се отвори малката врата, звънецът се задейства. Някой е искал да влезе, но се е отказал, като е чул далечното звънене.“

Зави наляво и се качи на една могила, от която се виждаха къщата, полето с маслиновите дървета и стената около дървената врата. Зачака, притаен в храстите, които го заобикаляха.

Един мъж се покатери на стената, както бе постъпил и самия Раул. Възседна я отгоре като кон, откачи края на жицата и скочи долу. Вратата се отвори и влезе втори човек — беше жена.

В живота на големите авантюристи, най-вече в началото на техните приключения, случаят играе роля на помощник. Дали по някаква случайност госпожицата със зелените очи се намираше тук в компанията на човек, който можеше да бъде само Вилхелм? Бързото бягство и отпътуването на двамата, внезапното им нахлуване в градината точно на 28 април, всичко това показваше, че знаят за плана и вървяха към целта. Не се ли криеше в това търсената от Раул връзка между действията на англичанката и нейната убийца?

Сега и двамата вървяха покрай дърветата. Мъжът беше слаб и небръснат и имаше вид на противен актьор. Държеше план в ръката си и вървеше с неспокойна походка, като се озърташе.

Младата жена… Макар и да не се съмняваше в самоличността й, Раул я позна трудно. Красивото лице, което преди няколко дни го бе възхитило на булевард Осман, бе променено до неузнаваемост. Не приличаше и на трагичния образ, видян от него в коридора на бързия влак. Пред него беше измъчено и уплашено лице, което предизвикваше състрадание. Тя носеше обикновена сива рокля без украшения и широкопола сламена шапка, която закриваше русите й коси. Когато завиваха покрай могилата, от която ги наблюдаваше, той съзря за миг глава на мъж. Беше без шапка, с черна разрошена коса и вулгарна физиономия. Това не трая дори секунда.

Дали не беше третият съучастник, оставен на пост край пътя?

Двамата се спряха близо до могилката. Вилхелм се затича към къщата, като остави младата жена сама.

Раул, който се намираше на петдесетина крачки, я гледаше жадно и си мислеше, че още един поглед я следи през дупките на проядената врата. Какво да прави? Да я предупреди ли, или да я отведе със себе си, както бе направил в Бокур, и да я спаси от опасностите, които му бяха неизвестни?

Любопитството беше по-силно. Искаше да научи всичко от тази забъркана история. Действията в нея се преплитаха, но той се надяваше да се появи ръководната нишка, която да му позволи да избере верния път и да не действа повече наслуки, воден от състрадание или желание за отмъщение.

През това време тя стоеше облегната на едно дърво и си играеше разсеяно със свирката, която трябваше да употреби при опасност. Макар да беше на повече от двадесет години, лицето й, почти на дете, изненада Раул. Косите й светеха като злато под приповдигнатата шапка и й придаваха жизнерадостен ореол.