Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

Но тя не пожела. Предпочете да се посвие, за да живее в един обикновен апартамент със своята компаньонка, с готвачката и един прислужник, отколкото да продаде това безценно украшение. За това си имаше причина и тя не се страхуваше да я признае: черната перла бе подарък от един император. И почти разорена, доведена до най-посредствено съществование, тя остана вярна на другарката си от щастливите дни.

— Докато съм жива — казваше тя, — няма да се разделя с нея.

От сутрин до вечер я носеше на врата си. През нощта я оставяше на известно само на нея място.

Всички тези данни, припомнени от вестниците, събудиха любопитството и — странно нещо, но лесно разбираемо за тези, които знаеха ключа на енигмата — именно арестуването на предполагаемия убиец усложни загадката и раздуха вълненията. На втория ден вестниците публикуваха следното съобщение:

Съобщават ни за арестуването на Виктор Данегр, прислужник на графиня д’Андийо. Обвиненията, които са му отправяни, са поразяващи. На сатенения ръкав на жилетката от ливреята му, която г-н Дюдуи, шеф на полицията, намери в мансардата му между дюшека и матрака, бяха открити петна кръв. Освен това на тази жилетка липсваше едно облечено копче. Това копче, още в началото на следствието, бе намерено под самото легло на жертвата.

Възможно е след вечеря, вместо да се прибере в мансардата си, Данегр да се е промъкнал в дрешника и през стъклената врата да е видял къде графинята слага черната перла.

Трябва да кажем, че тук никакви доказателства не потвърждават това предположение. Във всеки случай друг един пункт остава неизяснен. В седем часа сутринта Данегр отива до магазина за тютюн на булевард „Курсел“: и портиерката, и продавачът дават такива показания. От друга страна, готвачката и компаньонката на графинята — и двете спят в края на коридора — твърдят, че в осем часа, когато са станали, вратите на преддверието и на кухнята били заключени с две превъртания на ключа. От двадесет години на служба при графинята, тези две лица са извън всяко подозрение. Следователно пита се: как Данегр е успял да излезе от апартамента? Друг ключ ли си е направил? Следствието ще обясни тези различия.

Следствието абсолютно нищо не обясни, напротив. Стана ясно, че Виктор Данегр е опасен рецидивист, алкохолик и развратник, който не се плаши от нож. Но в хода на разследването случаят потъваше във все по-плътен мрак и по-необясними противоречия.

Първо, някоя си госпожица дьо Сенклев, братовчедка и единствена наследница на жертвата, заяви, че месец преди смъртта си графинята й е доверила в едно от писмата си къде крие черната перла. На другия ден след като получила писмото тя забелязала, че е изчезнало. Кой го бе откраднал?

Портиерите пък разказваха, че са отворили вратата на някакъв човек, който се е качил при доктор Арел. Повикаха доктора. Никой не му беше звънил. Кой бе тогава този човек? Съучастник?

Хипотезата за съучастник бе възприета от пресата и от общественото мнение. Ганимар, старият главен инспектор Ганимар я защитаваше не без основание.

— Тук намирисва на Люпен — уверяваше той съдията.

— Ами! — възразяваше последният. — Навсякъде все вашият Люпен ви се привижда.

— Виждам го навсякъде, защото той е навсякъде.

— Кажете си по-добре, че го виждате всеки път, когато нещо ви се стори по-мътно. Впрочем неприложимо е, отбележете това: престъплението е било извършено в единайсет и двайсет вечерта, както го доказва часовникът, а нощната визита, за която говорят портиерите, е била едва в три часа сутринта.

Правосъдието често се съгласява с някои увлечения в доводите, които го задължават да подчини събитията на първото дадено обяснение. Окаяното минало на Виктор Данегр, рецидивист, пияница и развратник, повлия на съдия следователя и макар че никакво ново обстоятелство не подкрепяше откритите една-две следи в началото, нищо не можа да го разубеди. Той приключи следствието. Няколко седмици по-късно започнаха заседанията.

Те бяха тягостни и вяли. Председателят на съда ги ръководеше без въодушевление. Нападките на прокурора бяха слаби. При тези условия пред адвоката на Данегр се разкриваха благоприятни възможности. Той изтъкна празнините и противоречията на обвинението. Не съществуваше никакво материално доказателство. Кой бе изпилил ключа — ключа, без който Данегр след излизането си не би могъл да заключи с две превъртания вратата на апартамента? Кой бе видял този ключ и какво бе станало с него? Кой бе видял ножа на убиеца и какво бе станало с него?