— Я, една кола ни чака!
— Но това е моята кола!
— Вашата? Но нали шофьорът не беше се върнал.
— Наистина… и се питам…
Те приближиха колата и Дьован се обърна към шофьора:
— Едуард, кой ви нареди да дойдете тук?
— Ами — отговори човекът — г-н Велмон.
— Г-н Велмон? Значи сте го срещнали?
— На гарата и той ми каза да се върна до параклиса.
— Да се върнете до параклиса! Но защо?
— За да чакам господина… и приятеля на господина. Дьован и Шерлок Холмс се спогледаха:
— Той е разбрал, че решаването на загадката ще бъде играчка за вас. Изящно поднесени почитания.
Усмивка на задоволство сви тънките устни на детектива. Почитанията му харесваха. Поклащайки глава, той каза:
— Мъж е! Разбрах го още като го видях.
— Значи вие го видяхте?
— Разминахме се преди малко.
— И вие знаехте, че това е Орас Велмон, искам да кажа.
— Арсен Люпен?
— Не, но бързо се досетих по леко ироничното му поведение.
— И го оставихте да се измъкне?
— Честна дума, да… а държах и силна карта… петима полицаи, които минаваха.
— Но дявол да го вземе! Трябвало е да се използва случаят… тогава или никога!
— Именно, господине — каза англичанинът високомерно, — когато се отнася до противник като Арсен Люпен, Шерлок Холмс не използва случаите… той ги създава…
Но времето напредваше и тъй като Люпен бе проявил трогателното внимание да изпрати колата, трябваше да се възползват незабавно. Дьован и Шерлок Холмс се настаниха в дъното на удобната лимузина. Едуард завъртя манивелата и потеглиха. Ниви и дървета пробягваха от двете им страни. Меките гънки на областта Ко се изравниха пред тях. Внезапно погледът на Дьован бе привлечен от един малък пакет, поставен в един от джобовете на колата.
— Я виж, какво е това? Пакет! И за кого? Но той е за вас?
— За мен?
— Прочетете: „За г-н Шерлок Холмс от Арсен Люпен.“ Англичанинът грабна пакета, развърза връзките, махна двата листа хартия, в които бе опакован. Това беше един джобен часовник.
— А — изпъшка яростно той.
— Часовник? — запита Дьован. — Случайно ли е?… Англичанинът не отговори.
— Как! Вашият часовник! Арсен Люпен ви връща часовника! Но щом ви го връща, значи го е взел… Взел ви е часовника! Ах! Хубава работа, часовникът на Шерлок Холмс, пипнат от Арсен Люпен! Господи, колко е забавно! Не, наистина… извинете ме… но не мога да се сдържа.
И след като се насмя хубаво, той каза без колебание:
— О, да! Мъж е!
Англичанинът не помръдна. До Диеп, заковал поглед в бягащия пейзаж, той не каза нито дума. Мълчанието му бе ужасно, непроницаемо, по-силно от най-дивата ярост. На гарата той каза просто, без гняв този път, но с тон, в който се чувствуваше цялата воля и енергия на този човек:
— Да, това е истински мъж, мъж, на чието рамо ще имам удоволствието да поставя тази ръка, която сега ви подавам, господин Дьован. И знаете ли, имам чувството, че Арсен Люпен и Шерлок Холмс ще се срещнат отново някой ден… Да, светът е твърде малък, за да не се срещнат… и тогава…
Maurice Leblanc
Arsène Lupin, gentleman cambrioleur, 1907
Издание:
Maurice Leblanc
ARSENE LUPIN GENTELMAN — GAMBRIOLEUR
Le livre de Poche
© Librairie Generale Francaise
et Claude Leblanc, 1972
© Христо Гайдаджиев, преводач 1982, 1990
© Веселин Павлов, художник, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Ч 840
Превод от френски Христо Гайдаджиев
1990, София Издателска къща ВЕДРИНА
МОРИС ЛЬОБЛАН
АРСЕН ЛЮПЕН КРАДЕЦЪТ ДЖЕНТЪЛМЕН
Френска, Второ издание • Литературна група IV • Художник на корицата Веселин Павлов • Технически редактор Мария Белова • Коректори Емилия Маркова, Емилия Александрова • Дадена за електронна обработка на 26 ноември 1990 г. • И&ПП • шрифт ММКОВ © • Експонирана в ДФ „Г. Димитров“ — 90 — София • Излязла от печат през декември 1990 в. 9 Печат ДФ „Полиграфия“ Пловдив • Изд. № 5 в Формат 84/108/32 • Печатни коли 10 • Издателски коли 8,40 • Тем. № 95366/5557-179 90 • Цена 3.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/2854
Последна корекция: 8 май 2007 в 00:00
Нужно ли е да напомняме, че по времето на Морис Льоблан франкът нямаше същата стойност, като в наше време? — (Б. на фр. изд.)
Област в Нормандия, северно от р. Сена. — Б. р.
Известен склуптор и архитект, роден в Нормандия през XVI век. — Б. р.
ad hoc (лат.) — за дадения случай — Б. пр.
Игра на думи „Санте“ — здраве (фр.) — Б. пр.