Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

— Официално посрещане, нали? С музика и барабани. Чудесно средство за облекчаване на задачата ми — възропта англичанинът.

Този не съвсем любезен тон обърква Дьован, който се насили да се пошегува и продължи:

— За щастие задачата сега е по-лесна, отколкото когато ви писах.

— И защо?

— Защото кражбата бе извършена тази нощ.

— Ако не бяхте оповестили пристигането ми, господине, вероятно кражбата нямаше да стане тази нощ. — А кога?

— Утре или някой друг ден.

— И тогава?

— Люпен щеше да бъде хванат в капан.

— А мебелите ми?

— Нямаше да бъдат отнесени. — Мебелите ми са тук. — Тук?

— Бяха докарани в три часа.

— От Люпен?

— От два военни фургона. Шерлок Холмс нахлупи яростно шапката на главата си и оправи чантата си: Дьован се смая: — Какво правите?

— Отивам си.

— Защо?

— Мебелите ви са тук. Арсен Люпен е далече. Ролята ми е приключена.

— Но аз се нуждая извънредно много от вашата помощ, скъпи господине. Това, което стана вчера, може да се повтори утре, тъй като не знаем най-важното: как е влязъл Арсен Люпен, как е излязъл и защо само няколко часа по-късно е решил да възстанови всичко.

— А-ха, не знаете…

При мисълта за някаква неоткрита тайна Шерлок Холмс се успокои.

— Добре, да търсим. Но бързо, нали? И по възможност сами.

Фразата определяше ясно броя на помощниците. Дьован разбра и въведе англичанина в салона. Със сух тон, с фрази, които изглеждаха предварително пресметнати, и то с каква пестеливост само, Шерлок Холмс му постави въпроси за предната вечер, за гостите, които са присъствували, за обичаите в замъка. После разгледа двата тома на Хрониката, сравни картите на подземието, накара да повторят откритите от абат Жели цитати и попита:

— Вчера ли за пръв път говорихте за тези цитати?

— Вчера.

— Никога ли не сте ги съобщавали на г-н Орас Велмон?

— Никога.

— Добре. Поръчайте автомобилът ви да чака. След един час тръгвам.

— След един час!

— Арсен Люпен не се е нуждаел от повече време, за да реши задачата, дето сте му поставили.

— Аз!… Да съм му поставил…

— Е, да, Арсен Люпен и Велмон са едно и също нещо.

— Подозирах го… ах, подлецът!

— И ето че снощи в десет часа вие сте доставили на Арсен Люпен елементите, които са му липсвали и които от седмици е търсил. И през тази нощ Люпен е успял да разбере всичко, да събере бандата си и да ви обере. Имам претенциите, че съм също толкова експедитивен.

Той се разхождаше от единия край на помещението до другия, размишлявайки, после седна, кръстоса дългите си крака и затвори очи.

Доста смутен, Дьован чакаше: „Спи ли? Размишлява ли?“ За всеки случай той излезе, за да се разпореди. Когато се завърна, го намери в края на стълбището, в коридора, на колене да разглежда килима.

— И какво има?

— Погледнете… тук… капки от свещ…

— Виж ти, наистина… и съвсем пресни…

— Може да ги видите още и в горната част на стълбището и много повече около тази витрина, която Арсен Люпен е разбил, за да извади украшенията и да ги сложи на това кресло.

— И какво решавате?

— Нищо. Всички тези факти без съмнение биха обяснили защо ги е върнал. Но това е другата страна на въпроса, която нямам време да засягам. Главното е чертежът на подземието.

— Продължавате да се надявате…

— Не се надявам, зная. Нали има един параклис на двеста-триста метра от замъка?

— Разрушен параклис, в който се намира гробът на херцог Ролон.

— Кажете на шофьора ви да ни чака до този параклис.

— Шофьорът ми още не се е върнал… Ще ми съобщят… Но доколкото виждам, вие смятате, че подземието завършва в параклиса. На основание на какво…

Шерлок Холмс го прекъсна:

— Ще ви помоля, господине, да ми осигурите стълба и фенер.

— Имате нужда от стълба и фенер?

— Сигурно, щом ги искам.

Доста смутен, Дьован позвъни. Двата предмета бяха донесени.

Тогава нарежданията последваха със строгостта и точността на военна заповед.

— Опрете стълбата в библиотеката вляво от думата ОБЕНИВРЮСТИК…

Дьован опря стълбата и англичанинът продължи:

— По-наляво… надясно… Стой! Качете се!… Добре… Всички букви на думата са релефни, нали?

— Да.

— Да се заемем с буквата Б. Завъртете я в едната или другата посока?

Дьован хвана буквата и възкликна:

— Ами да, тя се върти! Надясно, на 90 градуса. Откъде знаете?

Без да отговори, Шерлок Холмс попита:

— Можете ли оттам да стигнете буквата В? Да… Раздвижете я няколко пъти, както дърпате резе.