Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

Дьован раздвижи буквата В. За голяма негова изненада вътре нещо изщрака.

— Отлично — каза Шерлок Холмс. — Остава ни само да преместим вашата стълба до другия край, тоест до края на думата ОБЕНИВРЮСТИК… Добре… А сега, ако не се лъжа и ако всичко става както трябва, буквата К ще се отваря като гише.

С известна тържественост Дьован хвана буквата К. Буквата К се отвори, но Дьован се изтърколи от стълбата, защото цялата част на библиотеката, между първата и последната буква на думата, се завъртя около оста си и разкри отвора на подземието.

Шерлок Холмс попита флегматично:

— Ударихте ли се?

— Не, не — каза Дьован, ставайки, — не се ударих, но съм поразен, признавам… тези букви, дето се движат… това зейнало подземие…

— Е, какво? Та нали това е точно по цитата на Сюли.

— Как, господи?

— Ами разбира се! Буквата Б от „брадва“ се върти, В от „въздух“ трепти, а К от „крило“ се отваря… и това е дало възможност на Анри IV да приеме госпожица дьо Танкарвил в такъв необичаен час.

— А Луи XVI? — запита смаян Дьован.

— Луи XVI е бил голям ковач и изкусен ключар. Чел съм един Трактат върху комбинираните ключалки , който му приписват. ОБЕНИВРЮСТИК е бил длъжен като добър придворен да покаже на своя господар този шедьовър на механиката. За да го запомни, кралят записва: 2-6-12, тоест Б. В. К., — тоест втората, шестата и дванадесетата буква от името.

— А, прекрасно, започвам да разбирам… Само че, вижте… Мога да си обясня как се излиза от тази зала, но не мога да си обясня как Люпен е могъл да влезе. Защото забележете, той е дошъл отвън.

Шерлок Холмс запали фенера и направи няколко крачки в сутерена.

— Вижте, целият механизъм се вижда оттук като пружина на часовник и всичките букви са поставени обратно. Люпен е трябвало салто да ги раздвижи от тази страна на преградата.

— Доказателства?

— Доказателства? Погледнете тази локвичка смазочно масло. Люпен дори е предвидил, че зъбчатките ще имат нужда от смазване — каза Шерлок Холмс не без възхита.

— Тогава е знаел другия изход. — Както и аз. Последвайте ме. — В подземието?

— Страх ли ви е?

— Не, но сигурен ли сте, че ще можете да се ориентирате!

— Със затворени очи.

Те слязоха първо дванадесет стъпала, после други дванадесет и още два пъти по дванадесет стъпала. След туй тръгнаха по един дълъг коридор, чиито запотени тухлени стени носеха следите на няколко ремонта и тук там от тях капеше. Подът бе влажен.

— Минаваме под блатото — забеляза Дьован съвсем успокоен.

Коридорът излезе до едно стълбище от дванадесет стъпала, последвано от други стълбища с по дванадесет стъпала, които те с мъка изкачиха и стигнаха до едно малко разширение, изсечено в самата скала. Пътят свършваше.

— По дяволите — промърмори Шерлок Холмс, само голи стечи, а това е неприятно.

— Да бяхме се върнали измънка Дьован. Защото в края на краищата не виждам защо трябва да зная повече. Достатъчно се образовах.

Но англичанинът вдигна глава и въздъхна с облекчение. Над главата им стоеше същият механизъм като на входа. Достатъчно бе да раздвижи трите букви. Един гранитен блок хлътна. Той представляваше от другата страна надгробния камък на херцог Рулон с гравирани релефно дванадесетте букви ОБЕНИВРЮСТИК. И те се озоваха в малкия порутен параклис, за който англичанинът бе попитал.

— И се стига до господ, тоест до параклиса — каза той, цитирайки края на текста.

— Възможно ли е — викна Дьован, смаян от проницателността и силата на Шерлок Холмс, възможно ли е това просто указание да ви е било достатъчно?

— Ах! — каза англичанинът, — то дори не ми беше нужно. В екземпляра на Националната библиотека контурът завършва, знаете, вляво с едно кръгче, а вдясно, това не го знаете, с един малък кръст, но толкова изтрит, че се вижда само с лупа. Този кръст очевидно означава параклиса, в който сме в момента.

Бедният Дьован не вярваше на ушите си.

— Това е нечувано, изумително и въпреки това просто като за деца! Как никой никога не е проникнал в тази загадка?

— Защото никой никога не е събрал трите или четирите необходими елемента, тоест двете книги и цитатите… Никой освен Арсен Люпен и мен.

— Но аз също — възрази Дьован, — и абат Жели… Ние двамата знаехме толкова, колкото и вие, и все пак…

Холмс се усмихна.

— Господин Дьован, не всички са способни да разгадават загадки.

— Но ето че десет години търся… А вие за десет минути…

— Е! Навикът…

Те излязоха от параклиса и англичанинът извика: