Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

Той спря изведнъж, хвана ме за ръката и ми каза с отчаян глас, в който все пак не бе трудно да се усети нюанс на ирония и възхита, каза ми тази неповторима фраза:

— Драги мой, в настоящия момент Жервез Ембер ми дължи хиляда и петстотин франка!

Не успях да се сдържа, не можах да не се разсмея. Това беше наистина комедия от най-висша класа. И самият той наистина се развесели.

— Да, скъпи мой, хиляда и петстотин франка! Не само че не съм видял и сантим от моята заплата, но на всичко отгоре тя зае от мен хиляда и петстотин франка! Всичките ми спестявания на млад човек! И знаете ли защо? Никога няма да отгатнете… За бедните! Слушайте какво ви говоря. За мнимите нещастници, чиято съдба облекчаваше тайно от Луи!

И аз се хванах! Ама че смехория, а? Арсен Люпен, измамен с хиляда и петстотин франка, и то измамен от милата дама, от която щеше да открадне фалшиви облигации за четири милиона франка! И що комбинации, що усилия и гениални хитрини ми бяха нужни, за да постигна този хубав резултат! Това е единственият път през живота ми, в който бях изигран. Но, дявол да го вземе, този път наистина бях изигран, и то на чисто — без грешка!…

Силен звън събуди портиерката на дома „Авеню Ош“, номер 9. Тя дръпна връвта, мърморейки:

— Мислех, че всички са се прибрали. Вече минава три часът.

Съпругът й процеди през зъби:

— Може да е за доктора.

И наистина един глас попита:

— Доктор Арел… на кой етаж?

— Третия вляво. Но докторът не обича да го безпокоят през нощта.

— Ще се наложи да го обезпокоим.

Господинът влезе в преддверието, изкачи един етаж, два етажа и без дори да спре на площадката на доктор Арел, продължи така до петия. Там изпробва два ключа. Единият отвори ключалката, а другият — допълнителния секрет.

— Прекрасно — промърмори той, — задачата много се опрости. Но преди да действуваме, да си осигурим връщането. Да видим… минало ли е толкова време, че да съм позвънил на доктора и той да ме е отпратил? Не още… малко търпение…

След десетина минути слезе и чукна по прозорчето на портиерната, мърморейки срещу доктора. Отвориха му и той затръшна вратата след себе си. Ала тя не се заключи, тъй като човекът бе втикнал парче желязо в жлеба на вратата, за да не може да влезе езичето.

С една дума той влезе безшумно, без портиерите да разберат. В случай на тревога връщането му бе сигурно.

Спокойно изкачи петте етажа. В преддверието, на светлината на електрическо фенерче, положи пардесюто и шапката си на един стол, седна на друг и обу дебели плъстени терлици върху ботите си.

— Уф! Готово… Че и лесно стана! Питам се защо всички не избират за професия удобния занаят на крадеца? Малко ловкост, анализ, малко съобразителност и няма по-сладка работа. Занаят за почивка… Занаят за глава на семейство… Толкова удобен, че чак е досадно.

Той разгъна подробен план на апартамента.

— Първо да се ориентираме. Тук виждам правоъгълника на антрето, в което се намирам. Откъм улицата — салонът, будоарът и трапезарията. Там няма какво да си губя времето. Изглежда, графинята има отчайващ вкус… нито една дреболия със стойност!… Значи — право към целта… А! Ето го очертан и коридора към стаите. След три метра трябва да е дрешникът, който е свързан със стаята на графинята.

Той сгъна плана, загаси фенерчето и мина в коридора — започна да брои:

— Един метър… два метра… три метра… Ето я вратата… Как всичко се нарежда, господи! Една проста, една малка ключалка ме отделя от стаята й, което е по-важно, зная, че тази ключалка се намира на един метър и четирийсет сантиметра от пода… Така че един лек разрез наоколо и ще се освободим от нея…

Той извади от джоба си необходимите инструменти, но една мисъл го спря.

— Ами ако случайно вратата не е заключена… да опитаме… Нищо не ни струва!

Той завъртя топката на вратата и тя се отвори.

— Любезни Люпен, наистина имаш късмет. Какво ти трябва сега? Познаваш топографията на зоната, в която ще действуваш; знаеш къде крие графинята черната перла… Следователно, за да стане черната перла твоя, трябва просто да бъдеш по-тих от тишината и по-невидим от нощта.

Арсен Люпен загуби цял половин час, додето отвори втората врата, една остъклена врата към стаята. Но го направи тъй предпазливо, че дори графинята да не спеше, никакво съмнително скърцване не би я разтревожило.

Според неговия чертеж достатъчно бе да мине край един шезлонг. Това щеше да го отведе към едно кресло, после към малка масичка, разположена до леглото. Върху масичката имаше кутия с хартия за писма и в тази кутия чисто и просто бе скътана черната перла.