Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

Трамваят спря на площад „Етоал“. Човекът промълви:

— Засега какво?

— Засега — нищо. Ще те предупредя. Имаме време.

Пет минути по-късно Арсен Люпен изкачвате величествените стълби на дома Ембер и Луи го представяше на жена си. Жервез беше една приятна дребна дама, доста закръглена, много приказлива. Тя устрои прекрасен прием на Люпен.

— Исках да бъдем сами, за да почетем нашия спасител обясни тя.

И още от началото се отнасяха към „нашия спасител“ като към стар приятел. На десерта интимността беше пълна и откровенията се сипеха от всички страни. Арсен разказа живота си, живота на баща си — неподкупен съдия, мъките на младостта си, сегашните трудности. От своя страна, Жервез разказа своята младост, брака си, добрините на стария Броуфорд, стоте милиона, дето бе наследила, трудностите, които пречеха да бъде тяхна притежателка, заемите, които е трябвало да сключи с безбожна лихва, безкрайните спорове с племенниците на Броуфорд. И забраните! И запорите! Всичко.

— Помислете само, господин Люпен, акциите са тук, до нас, в кабинета на мъжа ми. И само един отрязък да откъснем — загубваме всичко! Те са там, в огнеупорната каса, а не можем да ги докоснем!

Г-н Люпен изтръпна при мисълта за тази близост. Изпита ясното чувство, че г-н Люпен никога не би бил на необходимата душевна висота, за да го мъчат скрупулите на милата дама.

— А! Значи там са — промълви той с пресъхнало гърло.

— Там са.

Отношения, започнали под такова знамение, можеха да прераснат само в по-тесни връзки. Деликатно разпитан, Арсен Люпен призна бедността, отчаянието си. Нещастното момче бе незабавно назначено като частен секретар на двамата съпрузи със заплата сто и петдесет франка месечно. Щеше да живее в дома си, но всеки ден щеше да идва да получава нареждания за работата си. А за по-голямо удобство му предоставиха да избере за работен кабинет някоя от стаите на втория етаж.

И той избра. По каква прекрасна случайност тя се намираше точно над кабинета на Луи?

Арсен не закъсня да забележи, че постът му на секретар ужасно много прилича на синекура. За два месеца той трябваше да препише само четири незначителни писма и бе извикан само веднъж в кабинета на своя шеф, което му позволи да разгледа официално само един път огнеупорната каса. Освен това той забеляза, че на титуляра на тази синекура не се гледаше като на достоен да фигурира до депутата Анкети или до председателя на адвокатската колегия Грувел, защото пропуснаха да го поканят на прочутите светски приеми.

Той не се оплакваше, предпочитайки много повече да запази скромното си място в сянка, като се държеше настрана, щастлив и свободен. Впрочем не губеше времето си. Най напред направи няколко тайни посещения на кабинета на Луи и поднесе почитанията си на огнеупорната каса, която въпреки това си остана все тъй херметически затворена. Тя представляваше огромен блок от чугун и стомана с неприветлив вид, който не можеха да надвият нито пили, нито свредели, нито лостове.

Арсен Люпен не беше твърдоглав.

— Където силата се проваля, там хитростта успява — си каза той. — Главното е да си там, където трябва, за да гледаш и слушаш.

Той взе необходимите мерки и след като с много труд и мъки направи отвор през паркета на стаята си, пъхна в него една оловна тръба, стигаща до тавана на кабинета между две гипсови фигури и корниза. През този канал — и акустична тръба, и далекоглед — се надяваше да гледа и слуша.

Оттогава заживя по корем на паркета. И наистина често виждаше как двамата Ембер разискват пред касата, проверяват регистрите, преглеждат досиетата. Когато те завъртаха последователно четирите кръга, командуващи ключалката, той се опитваше, за да научи числото, да улови броя на прещракванията. Следеше жестовете им, дебнеше думите им. Как постъпваха с ключа? Криеха ли го?

Един ден слезе бързо, виждайки ги да напускат стаята, без да затварят касата. Ала те се бяха върнали.

— О, простете — каза той. — Сбърках вратата. Но Жервез се втурна и го придърпа.

Но влезте, г-н Люпен, влезте, не сте ли тук у дома си? Ще ни дадете един съвет. Кои акции трябва да продадем? Заем срещу рентата или другия?

— А забраната? — възрази много изненадан Люпен.

— О! Тя не се отнася за всички ценни книжа. — Госпожа Ембер открехна едното крило. По рафтовете бяха натрупани папки с ценни книжа, опасани с ремъци. Взе един пакет. Но мъжът й протестира.

— Не, не, Жервез, лудост е да продаваш другия. Той се покачва… А заемът срещу рентата сега е на най-високата си точка. Вие как мислите, скъпи приятелю?