Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Да, така изглежда — каза Мейсън. Уитерспоон го изгледа гневно.

— Вие можете — продължи Мейсън — да върнете мислено времето с осемнадесет години назад и да размислите как се е чувствал Хорас Адамс, когато полицията го е арестувала и го обвинила в убийство. Той е разбрал, че от натрупването на улики е хванат в здрава мрежа. Казвал съм ви, че уликите могат да бъдат фалшиви. И то не защото не са верни, а защото при тяхното тълкуване човек прави грешки. Когато ви говорех за това, вие се усмихвахте скептично.

— Но този случай е единствен по рода си — отвърна Уитерспоон. — Такова нещо, по дяволите, не се е случвало от сто години.

— Спокойно можете да намалите на осемнадесет — каза Мейсън.

Уитерспоон го фиксираше мрачно, с безпомощен гняв.

— Искате ли да бъда ваш адвокат? — попита Мейсън.

— За Бога! Не! — изкрещя Уитерспоон. — Съжалявам, че изобщо се обърнах към вас. Сам ще се погрижа за адвокат. Такъв, който няма да ми чете лекции за морала. Ще си намеря добър адвокат. Най-добрият, който може да се намери за пари. Той ще ме измъкне като на игра от това.

— Постъпете както желаете — каза Мейсън и напусна стаята.

Лоиз Уитерспоон гледаше Мейсън с блестящи очи.

— Не бива да правите това с моя баща — каза тя.

— Какво да не правя?

— Знаете какво имам предвид. Ако не бях аз, по-точно, ако не бях поставила за заблуда втората патица, папа изобщо нямаше да бъде замесен в тези неща.

— Откъде можех да зная, че баща ви е искал да донесе някаква въдица на мистър Бур, а след това да твърди, че изобщо не е правил това?

— Не смейте да твърдите, че баща ми лъже!

— Силата на уликите действа срещу него — сви рамене Мейсън.

— Все ми е едно какви улики действат срещу него. Вярвам на баща си! Той си има своите недостатъци, но лъжата не спада към тях.

— Щеше да е хубаво, ако можехте да убедите полицията в това.

— А сега ме изслушайте, мистър Мейсън. Нямам намерение да стоя тук и да си говоря с вас. Вие знаете, че баща ми не е убил мистър Бур.

— Проблемът е да бъдат убедени в това дванадесетте души на скамейката на съдебните заседатели — каза Мейсън.

— Е добре, веднага започвам да действам. Ще отида в полицията и ще разкажа за патицата, която поставих в колата на Марвин. Ще разкажа и как вие ме накарахте да направя това.

— И каква ще е ползата?

— Това ще обясни как патицата е дошла в колата на Марвин и…

— И че патицата, която е взел Марвин от имението е същата, която беше намерена в жилището на Милтър — каза Мейсън.

— Е, дори и така да е…

— И без усилие Марвин ще бъде обявен за виновен.

— Но Марвин има сигурно алиби.

— За какво?

— За времето на убийството.

— А какво е неговото алиби при убийството на Милтър?

— Не знам дали има алиби за тогава, но когато беше убит мистър Бур, той се намираше в полицията в Лос Анжелос. Вследствие на това доказателството „патица“ не може да му навреди с нищо.

— Така както представяте нещата, може би — каза Мейсън, — но ако се разглеждат по друг начин?

— По какъв начин?

— Не разбирате ли? Щом полицията се заеме с Марвин, тя ще се осведоми за миналото му, за неговите родители, за възпитанието му и така нататък. И вестниците ще използват това като интересен материал.

— По какъв начин? Искате да кажете, че те ще пишат как той е бил отвлечен?

— На вас не ви ли е известна истината за онова мнимо отвличане? — попита Мейсън.

— Аз… не, знам само това, което ми е казано.

— Вашият баща ми даде един протокол и няколко изрезки от стари вестници. Взех ги с мен у вас, за да ги прочета. Докато вечеряхме някой е влизал в стаята и ги е чел.

— Мистър Мейсън, да не би да искате да ме обвините, че аз съм ровила в тези неща?

— Не обвинявам никого, само съобщавам един факт.

— Е, аз нямам нищо общо с това. Изобщо не съм виждала тези протоколи.

— И не знаете какво се крие зад историята с отвличането?

— Не. За Марвин знам само това, което е казала майка му преди смъртта си.

— Това е лъжа — каза Мейсън. — Лъжа, която е разказвала, за да осигури на сина си щастие в живота. Тя е знаела, че той ви обича. Знаела е също що за човек е баща ви и че на всяка цена ще се информира за семейството на Марвин. И тогава ще се натъкне на неприятни събития от миналото.

— Но за какво става дума?

— През 1924 година бащата на Марвин е бил осъден на смърт и екзекутиран.

Лицето й се изкриви от ужас.

— Мистър Мейсън! — извика тя. — Това не може да е вярно!

— Истина е. Затова ме ангажира баща ви. Трябваше да проуча протокола от процеса и да установя, дали той съдържа нещо, което да говори за невинността на Хорас Адамс.