Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Мога ли да вляза? — попита той.

— Но разбира се — каза Мейсън. — Заповядайте.

— Жена ми и аз сме поканени като свидетели — каза Дангерфийлд.

Мейсън повдигна вежди.

— Узнах за някои от доказателствата, които прокурорът ще използва утре. Помислих си, че вие трябва да ги знаете, защото могат да дадат отражение върху много неща.

— За какво става дума?

— Прокурорът иска да раздуха отново стария процес.

— Имате предвид случая Адамс?

— Да.

— Но защо?

— Спомняте ли си още за това, което ви каза Уитерспоон в хотела в Паши Спрингс? — попита Дангерфийлд. — Той каза, че ако е необходимо, ще постави Марвин Адамс в положение, в което той да смята убийството за единствен изход. Чрез това искал да принуди младежа да покаже характера си.

Усмихвайки се, Мейсън каза:

— Никога не си спомням това, което ми казват моите клиенти, Дангерфийлд.

— Това, за което става дума е, че сте му обърнал внимание колко опасен е неговият план и той дискутирал с вас върху това още известно време. Един от келнерите на бара, студент, който през ваканциите работи в хотела, случайно е чул разговора ви. До масата, на която сте седели с Уитерспоон е имало испанска стена, зад нея е бил младежът.

— Значи трябва да приема, че той е познавал Уитерспоон?

— Да.

— Много, много интересно. А вие как стигнахте до тези факти?

— Чрез прокурора. Той е разбрал, че аз и жена ми сме тук и ни покани за свидетели. Разговаряхме с него за стария процес.

— Какви показания дадохте пред него?

— Опитах се да му обясня, че не виждам връзка между стария процес и сегашното убийство и няма смисъл да се ровим в минали неща.

— Той разговаря ли с жена ви?

— Не. Засега само с мен. Иска да се срещне с жена ми тази вечер. Искам да се посъветвам с вас, какво може да се направи. Тази история й влияе силно на нервите. Може би трябва да вземем медицинско свидетелство. Вие сте адвокат, знаете какво може да се направи в такъв случай.

— Обаче такова нещо не трябва да се прави — каза Мейсън.

— Знам, но навсякъде се постъпва така.

— Защо жена ви не иска да даде показания?

— Защото не виждаме смисъл отново да се разравя старият процес.

— Защо?

— По дяволите, вие знаете защо — каза Дангерфийлд малко сърдито. — Жена ми ви е обяснила. Тя е знаела, че Дейвид Лейтуел е носел със себе си пистолет, когато отишъл във фабриката в деня на убийството… Тя е премълчала това на процеса.

— Правила ли е фалшиви показания за това?

— Не. Никой не я попитал и тя на никой не е казала.

— Така ли ви е казала?

— Да.

— Кога?

— Миналата вечер.

— Много интересно — каза Мейсън. — Може да се случи така, че вследствие на обвиняването на Уитерспоон в убийство през 1942 година, е възможно да стигнем до разкриването на убийство, станало през 1924 година.

— Нищо не можете да разкриете — каза Дангерфийлд. — Най-много да се преразгледа делото и да се установи, че присъдата е трябвало да бъде „Нанасяне на смъртоносен удар при самоотбрана“.

— Но може би ще мога да дам доказателство за оправдана самоотбрана.

— Не можете да съживите Хорас Адамс. Но може би ще предизвикате жена ми да наруши клетвата.

— Защо?

— Ако се яви като свидетел, тя никога няма да признае, че е знаела нещо за пистолета. Тя ми каза, че ако стигнете до споразумение, ще опише точно цялата случка пред Уитерспоон и Марвин Адамс, но в никакъв случай няма да се изложи на всеобщо презрение като една жена, която… е, вие знаете.

— Да?

— Заради това тя ме прати при вас да ви кажа, че ако искате да разкриете старата история, това може да стане само в частен разговор. Каза, че ако се яви като свидетел, ще отрича всичко. От вас зависи дали да се яви пред съда или не.

Мейсън сви устни.

— Ще каже ли нещо на прокурора за пистолета?

— Не, разбира се, не!

Мейсън пъхна ръце в джобовете си.

— Ще обмисля това — каза той.

За Пери Мейсън беше нещо ново да седи в заседателната зала като слушател.

Жокеят, който наблюдава от трибуната родео, наклонява инстинктивно тялото си, когато погледът му проследява, как някой от смелите ездачи прави усилие да се задържи на седлото на буйстващия кон. Опитният играч на игрални автомати неволно прани движения с тялото си, като че ли направлява металното топче към целта.

Пери Мейсън седеше на първия ред по време на предварителното следствие на процеса срещу Уитерспоон. Той неволно навеждаше тялото си напред, като че ли искаше да подхвърли някакъв въпрос към залата. Ако се повдигнеше възражение, той се хващаше за страничните облегалки на стола си, сякаш искаше да стане и да се включи в дебатите. Но успя да остане тихо на мястото си по време на цялото заседание, докато прокурорът изреждаше уликите срещу обвиняемия.