Ърл Гарднър - Давещата се патица

— И няма да жертвам единия заради другия.

Мейсън сви рамене.

— Не можете ли да ме разберете, мистър Мейсън? Няма да допусна съмнението да падне върху моя баща, само защото съм поставила патицата в колата на Марвин.

— Разбирам това.

— Но не ми помагате много.

— Мисля, че за това никой не може да ви помогне, Лоиз. Трябва сама да си помогнете.

— А, така, затова сега променяте вашето отношение?

— Вероятно.

— Не можете ли да намерите някакъв изход?

— Ако вие кажете на полицията — каза Мейсън, — че сте поставила патицата в колата на Марвин, сама се поставяте в много лошо положение. С това вашият баща няма да се измъкне, още не. Но със сигурност ще вкарате Марвин вътре.

— Ако не беше това с патицата, полицията нямаше да има никакво подозрение към баща ми.

— Така е, но тя вече го има. Полицията е открила достатъчно доказателства и не търси повече потвърждения. Може да се случи баща ви да застане пред съда като убиец на Ролан Бур и Марвин като убиец на Милтър. Що за положение ще е това?

— На мен не ми харесва да играя със съвестта си — каза Лоиз, — защото би могло да се случи това или онова. Считам, че трябва да направя това, което мисля за правилно, без да се грижа за това, какво ще стане накрая.

— И какво смятате, че е правилно да се направи в този случай?

— Да се каже на полицията истината за патицата.

— Изчакайте още няколко дни.

— Не, няма да изчаквам… искам да си помисля.

— Добре — каза Мейсън, — направете така.

Видът на Лоиз показваше, че едва се сдържа да не заплаче на рамото му, но тя събра цялата си гордост и излезе с изправена брадичка.

Мейсън отиде до стаята на Дела Стрийт и почука на вратата. Мис Стрийт отвори със загрижена физиономия.

— Какво искаше тя, шефе?

— Да изчисти съвестта си — засмя се Мейсън.

— Заради патицата?

— Да.

— И какво мисли да прави?

— Да разкаже всичко.

— Какво означава това за вас?

— Че съм поставен на тясно.

— И все още говорите оптимистично?

— Разглеждам всяка ситуация през възможно най-розовите очила — усмихна се широко Мейсън.

— Колко време ще ви даде, за да намерите решение?

— Самата тя още не знае.

— Един до два дни?

— Може би.

— А как ще изглеждат нещата след това?

— След това ще седя върху вулкан, който може всеки момент да изригне. А сега изиграйте ролята на добра домакиня и ми налейте едни уиски.

В Ел Темпло цареше голяма възбуда. Това, че Джон Л. Уитерспоон е обвинен в убийство и трябва да се яви на предварително следствие пред съдията Миихън, беше достатъчно да пристигнат много хора извън града. Върху случая се дебатираше в ресторанта, фоайетата на хотела, при игралните автомати и фризьорите. Навярно имаше толкова теории, колкото бяха и главите, които се занимават с убийството.

Лауренс Дормер, който представляваше Уитерспоон, минаваше за най-добрия адвокат в областта. Ако трябваше да се говори откровено, той беше съвсем объркан от представените улики, но използваше всяко предимство, което му предлагаше закона. По улиците високо се говореше, че Дормер е наясно, че уликите ще са достатъчни на съдията, за да задържи Уитерспоон под арест до следващия процес. Заради това адвокатът не искал да извади козовете си, като представи свидетели, а иска да накара прокурора да свали картите си на масата.

Разкъсвана между любовта към баща си и любовта към Марвин, Лоиз Уитерспоон мълчеше за своята част от случилото се, но това мълчание беше заредено с нервно напрежение, което можеше да избухне всеки момент.

Дела Стрийт казваше:

— Вие трябва да държите момичето под око, шефе, иначе е възможно да стане и да разкаже всичко за патицата. Тя не е свикнала с потайности, никога не е считала една заблуждаваща маневра за необходима. Обича истината и спада към хората, които винаги и без колебание стигат до края на нещата.

Мейсън кимна.

— На вас ясно ли ви е, какво означава това? — попита Дела.

— Какво?

— Тук не сте на своя територия. Вие сте страничен, чужд човек, а местните се държат един за друг. Неща, които не биха направили впечатление в Лос Анжелос, тук няма да бъдат пропуснати. Това, което в големия град би се сметнало като умела адвокатска хватка, тук може да бъде оценено като крайно осъдително. Дори е възможно да ви обвинят за съучастничество в убийство.

Мейсън се засмя при тези думи. На вратата на апартамента се почука силно.

— Вижте кой е, Дела.

На прага стоеше Джордж Дангерфийлд.