Ърл Гарднър - Давещата се патица

Сестрата реши да покаже авторитета си и взе плика. Бур успя да я хване за китката и щеше да й изкълчи ръката. Той й каза да изчезва и да не се връща. Заплаши я, че ако влезе, ще хвърли нещо по главата й. Сестрата телефонира на лекаря, той дойде и всички поговорихме с Бур. Накрая лекарят и сестрата отпътуваха за града, мисис Бур се присъедини към тях. Жените в кухнята бяха инструктирани да се отзовават веднага на всяко позвъняване на Бур. Лекарят беше на мнение, че при тези обстоятелства можем да го оставим сам.

— А вие? — попита Мейсън.

Аз също — каза Уитерспоон. — Честно да ви кажа, бяха ми омръзнали избухванията на Бур. Казах му, че за мен ще е по-добре, ако постъпи в клиника. Е, разбирах го до известна степен. Той изтърпя доста силни болки и още беше много слаб. Опасността от усложнения още не беше преминала. Може би затова беше нервен и лесно се дразнеше. Наркотиците бяха повлияли на душевното му състояние. Много трудно беше да се занимаваш с него. Лично аз намирам държането му за неразумно, а начинът по който се отнесе със сестрата, направо за просташки.

— И защо ви обвиниха за неговата смърт?

— Заради проклетата въдица. Той седеше мъртъв в леглото с въдица в ръка. Тъкмо беше започнал да я сглобява. Две от частите бяха в дясната му ръка, а третата — в лявата. Е, сега вече ви е ясно как изглеждат нещата. Аз съм единственият човек, който би могъл да му донесе въдицата. Бях сам в къщата, кучетата тичаха свободно, значи чужд човек не би могъл да приближи до къщата. Прислужниците се кълнат, че изобщо не са се приближавали до стаята. Бедният човек е бил безпомощен да направи нещо против смъртта си. Трябвало е да лежи неподвижно в леглото. Вазата е стояла на два, два и половина метра от него и е било невъзможно да я достигне, да я блъсне или да си помогне по някакъв начин.

— Но той е можел да се обади по телефона.

— Да. Но явно газът е действал много бързо и той не е успял да реагира. А и не е знаел какво всъщност става. Някой е влязъл в стаята, донесъл му е въдицата и му е казал: „Намерих твоята въдица. Тя не беше в стаята на Уитерспоон, а си я оставил на друго място.“ Бур е взел въдицата и е започнал да я сглобява. Посетителят е оставил киселината и цианкалия и е излязъл. Няколко секунди по-късно Бур е бил мъртъв. Сигурно убиецът е бил негов познат. Така изглеждат нещата, разбирате ли?

— От гледна точка на полицията, това е едно перфектно убийство — каза Мейсън. — Вие сте бил почти единственият, който е имал възможност да го направи. Как изглеждат нещата с мотива?

Уитерспоон стана неспокоен.

— Разказвайте по-нататък — подкани го Мейсън. — Не премълчавайте нищо, дори и най-лошото. Имате ли някакъв мотив?

— Мисис Бур е особена жена — каза Уитерспоон без да се замисля. — Тя е естествена като дете, нежна, импулсивна. За да я разбереш, трябва добре да я познаваш.

— Няма смисъл да заобикаляте. Искам да знам какъв е мотивът.

— Полицията вярва, че съм влюбен в мисис Бур и затова съм искал да отстраня мъжа й.

— Как е дошла до тази идея?

— Казах ви, че мисис Бур е естествена и екзалтирана личност и… е, тя ме целуна няколко пъти пред мъжа си.

— А понякога и не пред него? — попита Мейсън.

— Това е проклетият факт — съгласи се Уитерспоон. — Когато тя ме целуна пред мъжа си нямаше друг човек. Но двама от служителите са видели да ме целува когато мъжът й не е бил при нас А това беше съвсем естествено и безобидно, Мейсън. Не мога да ви го обясня. Има жени, които по природа са склонни към изява на нежност и обичат да бъдат милвани и целувани. Не съм я обсипал със страстна любов, както е прозвучало в думите на персонала. Мексиканците познават само страстната любов. Аз само поставих ръка около нея, бащински, така да се каже. Тогава тя повдигна устните си към мен и аз я целунах.

— Полицията може ли да докаже, че притежавате отрова?

— Това е още един тежък момент — призна Уитерспоон. — В имението си винаги имам запас от киселина, а цианкалий използвам за тровенето на койотите и катеричките. Тези катерички, наречени малки маймунки, са ужасна напаст. Попаднат ли веднъж на царечвично поле, изяждат всичко. Навъртат се около оборите и изяждат храната на конете. В Калифорния имат обичай да ги тровят и едно от средствата е цианкалий. Често се използва стрихнин, а и други отрови. При мен в имението, например, винаги имам отровен ечемик за тази цел. И вижте сега, как изглежда всичко. Получава се чудновато натрупване на улики. Полицията не може да се облегне на нищо друго, освен на тези доказателства и аз попадам в много лошо положение.