Ърл Гарднър - Давещата се патица

Свидетелите казваха, че Роланд Бур е живял като гост в къщата на Уитерспоон. Установи се, че след случаен разговор, в който се установило, че имат общо хоби, обвиняемият е поканил Роланд Бур да му гостува. Според показанията, Уитерспоон е отправил поканата след като се появила жената на Бур.

В хода на следствието фигурата на мисис Бур все повече излизаше на преден план.

Хората от обслужващия персонал казваха, че Роланд Бур често е пътувал до града, в повечето случаи съпровождан от жена си. Но понякога, когато бил зает с нещо в стаята, жена му се срещала с Уитерспоон в един от коридорите или във вътрешния двор. Служителите мексиканци правеха показанията си твърде боязливо, но общо взето се очерта един възможен мотив или поне нарастващата интимност в отношенията между обвиняемия и жената на убития.

Появиха се и други указания за това — откраднати целувки, малки любовни сцени, които, чрез въпросите на прокурора, постепенно придобиваха гибелно значение.

След като бе успял да докаже наличието на мотив, със студена, унищожаваща прецизност прокурорът започна доказването на съществуваща възможност. Лекарят, който беше лекувал Бур, даде показания за състоянието на пациента си. Бяха представени снимки, на които си виждаше положението на съда с киселината. Съдът е бил приблизително на три метра, на подвижна масичка, която била внесена по предложение на Уитерспоон. Лекарят обясни, че последния път, когато е видял жив пациента си, той е помолил мистър Уитерспоон да донесе въдицата му, която се намирала в стаята му. Служителите казаха, че освен Уитерспоон, никой друг няма ключ от стаята.

По времето, когато е извършено убийството, в къщата са били само Уитерспоон, Роланд Бур и прислугата. Прокурорът представи доказателства за това, че кучетата са били отвързани и е било невъзможно чужд човек да проникне в къщата.

Въдицата, намерена в ръцете на убития, беше неоспоримо идентифицирана като тази, която Уитерспоон е трябвало да донесе по молба на Бур. Бяха показани снимки на трупа. Двете части на въдицата бяха сглобени. Убитият държеше с лявата ръка върха на въдицата, а дясната бе хванала металната тръбичка, която служи за съединяването на другите две части. От положението на тялото можеше да се види, че когато е вдишал отровния газ, се е опитвал да постави последната част на въдицата.

— Съдът ще забележи — каза прокурорът, посочвайки снимката, — че убитият току-що е бил получил въдицата, когато са започнали да се образуват отровни газове.

— Възражение! — извика Лауренс Дормер, защитникът на обвиняемия и скочи от мястото си. — Възразявам против това твърдение, уважаеми господин съдия! — продължи той възмутен. — Това е само предположение. Теория, която…

— Оттеглям твърдението — каза прокурорът, усмихвайки се иронично. — В края на краищата — каза той, обръщайки се към съдията — снимката говори достатъчно ясно.

Дормер седна отново на мястото си.

Прокурорът продължи да гради по-нататък кулата от аргументи. Беше цитирана и лекарската експертиза, установила времето на настъпване на смъртта и вида й.

Прокурорът извика Джеймс Хагерти, служителят, който беше влязъл заедно с Мейсън в жилището на Милтър, когато го намериха мъртъв. Той запита Хагерти за името й професията му, докато Лауренс Дормер седеше на мястото си, готов за скок, за да протестира при първия въпрос, с който прокурорът щеше да се опита да отвори врата за доказателства към всяко друго убийство.

— И така, Хагерти — каза прокурорът, — когато влязохте в жилището на Лесли Милтър — вечерта преди убийството на Роланд Бур — забелязахте ли нещо, което сочеше за наличието на солна киселина или цианкалий.

— Възразявам! — извика Дормер, отново скочил от мястото си. — Уважаеми господин съдия, това няма отношение към процеса. С този въпрос прокурорът надвишава правата си. В този процес обвиняемият отговаря за едно престъпление, само за едно. При това престъпление става дума за убийството на Роланд Бур. В нашите закони няма текст, който да фиксира по-ясно правилото, че ако някой е обвинен в едно престъпление, нито съдийската колегия, нито съдебните заседатели могат да дават предварителни присъди против него, като привеждат улики за други престъпления. Явно прокурорът смята, че има право да привежда улики, които не се отнасят към същността на процеса.

— Склонен съм да се съглася със защитника — каза съдията — но ще изслушам аргументите на прокурора.