Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Така ли? Значи заключението трябва да е било невярно?

Мисис Дангерфийлд отново беше в най-добрата си форма. Тя му се усмихна и каза:

— Но аз ви разказах, мистър Мейсън, колко много държах на мъжа си и колко се страхувах да не го загубя. Смятате ли, че една жена, която изпитва такива чувства, ще изложи щастието си на опасност чрез друг мъж?

— Исках само да разкрия нещо, което вие явно искахте да прикриете. Може би инстинктивно постъпих като при кръстосан разпит — каза Мейсън.

— Познавах — каза тя — Джордж Л. Дангерфийлд известно време преди да се омъжа за Дейвид Лейтуел. Тогава той беше луд по мен. След като се омъжих го срещнах един единствен път и то за да му обясня, че между нас всичко е свършено.

Мейсън повтори бавно думите й:

— Между нас всичко е свършено.

Тя отново се разсърди, но се съвзе бързо и каза:

— Вие се вмъквате по много неприятен начин в мислите на събеседника си. Добре, ако непременно искате така — моят отговор е „да“.

Мейсън каза:

— Вие напуснахте Ел Темпло днес рано сутринта, преди да излязат вестниците?

— Да. Но защо е този въпрос?

— И за какво точно дойдохте тук?

— Вече ви казах, че съвестта ми ме доведе. Знам нещо, за което не съм говорила досега с никого.

— Какво е то?

— В процеса участвах само като свидетел. Никой не ме попита. И аз не предадох доброволно информацията си.

— Каква информация?

— Хорас Адамс и Дейвид водиха борба.

— Искате да кажете, че се караха?

— Не, искам да кажа, че се биха.

— Каква беше причината?

— Не знам.

— Кога стана това?

— В деня на убийството.

— По-нататък — подкани я Мейсън. — Нека чуем всичко.

— Дейвид и Хорас се сбили — каза тя. — Мисля, че моят мъж е пострадал повече. Като се върна вкъщи беше много сърдит. Отиде веднага в банята и си постави студени компреси на лицето. Известно време се въртя в спалнята, търсеше нещо, й след това излезе. Едва след известно време започнах да се питам какво всъщност е правил в спалнята. Спомних си, че чух да измъква някакво чекмедже и пак да го затваря. Веднага изтичах. Там Дейвид държеше пистолета си.

— На кого сте разказвала това? — попита Мейсън.

— На никого, освен на вас. Дори и на мъжа си не съм казвала.

Докато Мейсън прехвърляше в ума си това показание, в стаята се възцари дълга тишина. Той хвърли поглед към Дела Стрийт, сякаш я питаше дали е стенографирала всичко. Дела му кимна почти незабележимо. Това мълчание беше тягостно за мисис Дангерфийлд. Тя отново започна да обяснява.

— Ако адвокатът беше съобщил, че двамата са се били и Дейвид е носел пистолет, тогава можеше да се разглежда като убийство при самоотбрана. Във всеки случай, това нямаше да е едно от тези убийства, за които осъждат хората на смърт.

— Какво смятате да предприемете? — попита Мейсън.

— Трябва да ви е ясно, че не искам да се появя като сълзлива, скърбяща жена и да ме сочат с пръст. Мислех си, че мога да подпиша клетвено обяснение и да ви го дам на съхранение, при най-строго спазване на дискретността. Ако се стигне до там, че историята със стария процес може да провали живота на Марвин Адамс, вие ще отидете при бащата на годеницата и ще му разкажете за нашия разговор — тя нервно се засмя. — Тогава за щастието на Марвин няма да има никакви пречки.

— Това е много интересно — каза Мейсън. — Преди двадесет и четири часа би било много просто разрешение, но сега вече не е така.

— Защо?

— Защото е възможно протоколът от стария процес да излезе на бял свят, без да можем да предприемем нищо против това.

— Но защо? Какво се е случило в последните двадесет и четири часа? Да не би мистър Уитерспоон…

— Случи се нещо с неговия детектив. С Лесли Милтър.

— Какво се е случило с него?

— Той е убит.

Тя не можа да схване значението на последните думи на Мейсън и механично продължи:

— Но аз ви обяснявам, че ако неговият адвокат… — по средата на изречението тя спря слисана и се надигна от креслото. — Кой е бил убит?

— Милтър.

— Кой го е убил?

Мейсън взе молива и започна да плъзга пръсти по лакираната повърхност.

— Много е вероятно това да е въпрос, чието значение с времето ще става все по-важно. Въпрос, който ще има значение за живота на повече хора.

За момент мисис Дангерфийлд изглеждаше като замаяна, след това внезапно каза:

— Трябва веднага да телефонирам на мъжа си.

— Можете да се обадите оттук — каза Мейсън на посетителката и хвърли поглед на Дела Стрийт.