Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Не, не. Имам да уреждам още неща — каза тя и стана.

— Но аз имам още няколко въпроса които бих желал да ви поставя, мисис Дангерфийлд.

Тя поклати енергично глава.

— Не, казах всичко, което смятам за важно, мистър Мейсън. Мъжът ми не знае, че съм дошла при вас. Оставих му бележка, че ще отсъствам през пелия ден, но не му писах къде отивам. Просто взех колата… не, трябва веднага да му съобщя къде съм.

— Можете да ползвате нашия телефон — каза Мейсън. — За няколко минути ще имате връзката.

— Не! — каза тя решително и се огледа като звяр в клетка. — Оттук ли се излиза? — попита тя като посочи вратата към коридора.

— Да — каза Мейсън, — но…

— С вас ще говорим отново по-късно, мистър Мейсън. Сега тръгвам.

Тя изчезна с бърза крачка от стаята.

— Бързо, Дела, Дрейк!

Пръстите на Дела вече сръчно работеха с шайбата на телефона.

— Агентурата Дрейк? Една жена току-що напусна бюрото ни, мисис Дангерфийлд. На около петдесет, изглежда на четиридесет, брюнетка, тъмни очи, тъмносиньо манто. Сега е при асансьора. Пратете веднага някой да я следи. Трябва да разбере къде ще отиде и какво ще прави. Бързо!… Да, правилно.

— Един от хората на Дрейк веднага тръгва след нея — каза тя и остави слушалката. — Бих дала сто долара, за да узная какво ще говори с мъжа си.

Мейсън присви очи.

— За нея сигурно ще е най-важно да разбере къде е бил той вчера, когато е убит Милтър. Свържете ме веднага с шефа на полицията в Ел Темпло.

Дела поръча разговора и след десет минути на телефона беше шефът на полицията.

— Тук е Пери Мейсън, адвокатът от Лос Анжелос. Мисис Дангерфийлд току-що напусна моя кабинет. Мъжът й е в Ел Темпло. Тя има намерение да му телефонира. Ако имате възможност да подслушате разговора, мисля че ще чуете нещо интересно, което…

— Самият Мейсън ли е? — понита гласът отсреща.

— Да.

— Как се казва жената?

— Дангерфийлд.

— По букви, моля.

Мейсън повтори името по букви.

— Значи тя ще поръча разговора?

— Да, и то веднага.

— Почакайте една минута на телефона. Тук при мен се намира някой, който иска да говори с вас. А за другото ще се погрижа веднага.

Мейсън закри слушалката с ръка и каза на Дела:

— Поне можем да разчитаме на по-интелигентна работа оттатък. Но вероятно никога нямала ни кажат какво е говорила мисис Дангерфийлд с мъжа си. Навярно няма дори да признаят, че са подслушали разговора. Но съм готов да се обзаложа, че ще успеят да го направят.

— Ало, ало, там ли е още Пери Мейсън? — чу се отново глас в слушалката.

— Да.

— Добре. Мистър Уитерспоон искала говори с вас.

Този път гласът на Уитерспоон не беше така спокоен и заповеднически, както обикновено. Дори беше трогателно да се чуе как загрижен попита страхливо:

— Вие ли сте, Мейсън?

— Да.

— Елате тук. Веднага елате тук.

— Какво има?

— Стана още едно.

— Какво едно?

— Още едно убийство.

— Значи освен Лесли Милтър още някой…?

— Да, да! Боже мой, просто е необяснимо! Проклета история! Всички са полудели…

— Кой е убитият?

— Човекът, който беше гост в моята къща — Роланд Бур.

— Как е убит?

— По същия начин, както Лесли Милтър. Някой е поставил ваза с киселина в стаята му, хвърлил вътре цианкалий и си отишъл. Бедният човек лежеше в леглото със счупен крак, той изобщо не е могъл да стане. Трябвало е да лежи в леглото и да се остави да го убият.

— Кога стана това?

— Преди около един час.

— И кой е убиецът?

— Точно затова трябва да дойдете — изкрещя Уитерспоон в телефона.

— Кой е убиецът?

— Оглупялата полиция твърди, че аз съм направил това!

— Арестуван ли сте?

— Прилича ми на нещо такова.

— Не давайте никакви показания, запазете абсолютно мълчание! Ще дойда по най-бързия начин.

Той остави слушалката и махна с ръка на Дела.

— Вземете нещата си, тръгваме за Ел Темпло.

— Но вие забравяте Алгоуд — каза мис Стрийт. — Той вече е на път към нас.

Мейсън, който вече беше станал от креслото и искаше да отиде към гардероба, спря на ъгъла на бюрото си.

— Вярно, изобщо не помислих за него.

Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката и каза на Мейсън:

— Той е вече в сградата.

— Доведете го, Дела — каза той и седна отново в креслото.

Когато Дела го въведе, Алгоуд се опита да запази внушителна и строга физиономия. С пенснето, което носеше прикрепено, на черна лента на ревера си, лицето му наистина придобиваше строг и енергичен израз.

В ъгъла на устните на Мейсън заигра усмивка.