Ърл Гарднър - Давещата се патица

— Нареди да установят, дали вестникът е правил реклама на агенцията на Алгоуд. Но остани в бюрото. Аз заминавам. На излизане ще се отбия при теб, за да ти съобщя няколко интересни новини. Значи, изследвай вестника под лупа. Разбери дали Алгоуд не е храброто русо момче.

Мейсън остави слушалката и каза на посетителя си:

— Е, не искам да ви задържам повече. Исках само да разберете какво мисля за този случай.

Алгоуд вече се насочваше към вратата, но спря, обърна се и каза, посочвайки с глава Дела Стрийт:

— Нека излезе.

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Имам да ви съобщя нещо.

— Е тогава, хайде, съобщете го.

— Узнах, че сутринта полицията е арестувала Марвин Адамс, когато е слизал от влака.

— И какво?

— Осведомиха ме също, че сте имал разговор с Адамс във влака. Той ви е предал някакво писмо.

— По-нататък — каза Мейсън.

— Интересно, дали сте информирал полицията за този разговор и за писмото?

— Аз провеждам много разговори, за които не информирам полицията. Например разговора ми с вас. За него не съм казал нищо на полицията.

— Как ще ви хареса — каза Алгоуд, — ако този вестник в Холивуд поднесе малък коментар, в който се казва, че полицията би направила добре, ако се информира по-точно за един виден адвокат, с когото е разговарял един млад мъж, малко преди влакът да спре в Лос Анжелос. И че ще е полезно да попита този младеж, в каква степен този адвокат го е задължил да запази мълчание и какво съдържа писмото, което той е предал на адвоката. Вие виждате, уважаеми Мейсън, че ако се стигне до подлости, тази игра може да се играе и от двете страни.

Мейсън отново даде знак на Дела.

— Още веднъж Пол Дрейк — каза той.

Отново се възцари тишина. Този път погледът на Алгоуд не се въртеше из стаята. Той фиксираше остро Мейсън, с ехидно блеснали очи.

— Дрейк е на телефона — каза Дела.

— Ало, Пол — каза Мейсън. — Отказвам се от поръчението да се направят проучвания относно връзката на Алгоуд с вестника от Холивуд.

Лицето на Алгоуд се изкриви от триумфиращо хилене.

— Убеден бях, че знаете от коя страна на филията се намира маслото, уважаеми мистър Мейсън. В края на краищата можем да бъдем разумни. И двамата сме делови хора.

Мейсън мълча, докато Алгоуд говореше, след това каза на Дрейк:

— Защо променям това ли? Защото няма смисъл да си губим времето. Алгоуд не е човекът, който е предал информацията. Той сам пише статиите. Той е собственикът. Преди малко сам се издаде.

Мейсън остави небрежно слушалката. Алгоуд имаше вид на човек, който току-що е получил удар в корема.

— Вие нямате работа с начинаещ — каза Мейсън. — Познавам малко света. Издадохте се със заплахата. С добри сделки се занимавате! Публикувате малки замаскирани намеци и загатвате за предстоящи скандали. Тогава засегнатите хора идват по най-бързия начин в редакцията, за да се посъветват как да се запазят от скандала. И вече са заплетени в мрежата на агентурата на Алгоуд. Някои от холивудските богаташи вече са се замислили, дали да не откупят вестника, за да ви накарат да млъкнете. Но цената ви е толкова висока, че ще имате деветдесет и девет процента печалба.

— Не можете да докажете нито една дума от това, което казвате.

Мейсън посочи Дела Стрийт.

— Аз твърдя това в присъствието на свидетелка. А сега идете и ме обвинете в оклеветяване, за да имам възможност да го докажа. Моля, хайде!

За момент Алгоуд постоя нерешително, след това се обърна и изхвръкна от стаята.

Мейсън погледна усмихнат Дела Стрийт.

— Е, една част от нещата са изяснени.

— По-точно?

— Откъде е дошла информацията за статията. Алгоуд е имал намерение да хване здраво Уитерспоон и е смятал, че ще може да ми хвърли толкова пясък в очите, че да не забележа нищо.

— Но вие отгатнахте намеренията му.

— Не веднага и не напълно. Действително забелязах, че той е оставил разговорната уредба включена, за да може момичето да чуе всяка дума, която казваме. Затова натоварих Дрейк да я проследи. А сега, бързо към Ел Темпло.

— Куфарите ни са още в колата — каза Дела. — Ние сме вечните пътници. Не забравяйте, че искахте да надникнете при Дрейк.

— Няма да забравя. Успяхте ли да запишете най-важното от разговора ми с Уитерспоон?

— Още някой е бил убит?

— Точно така.

— Кой?

— Роланд Бур.

— Полицията арестувала ли е вече някого?

— Да.

— Адамс?

— Не. Нашият високоуважаем съвременник Джон Л. Уитерспоон. Помислете върху това!

Те се отбиха за малко в бюрото на Дрейк. Докато разговаряше с него, Мейсън поглеждаше часовника си.