Ърл Гарднър - Дръзката разведена жена

— О, не — възрази Дрейк, — щом като трябва през цялата нощ да седя до телефона…

— Това не е необходимо — рече Мейсън. — Позвъни на полицията в Невада и вземи имената на собствениците на колите. Ще ти се обадя по телефона след около четиридесет минути. Дотогава ти трябва да имаш тази информация. След това дай нареждане на своите сътрудници да се заемат с работа и тогава иди да вечеряш. Докато получат сведенията и ти телефонират, ти ще бъдеш вече в кабинета си.

— И сметката за вечерята мога да прибавя към разноските по делото?

— Така мисля.

Дрейк се усмихна.

— Това е нарушение на благоприличието! Винаги, когато се занимавам с някое от твоите дела, аз трябва да се задоволя с един сандвич и малко сода бикарбонат за десерт… Тръгвам веднага.

Мейсън кимна на Дела Стрийт.

Двамата побързаха да слязат долу до ресторанта, където Дела взе сандвичите и потеглиха към летището.

От летището Мейсън телефонира на Пол Дрейк:

— Получи ли информация за тези невадски коли, Пол?

— Току-що — отвърна Дрейк. — Колата с номер АТК 205 принадлежи на Мелина Фънч, ул. „Кипър“ 625, Лас Вегас, а тази с номер APE 804 е регистрирана на името на Харли С. Дрексъл, ул. „Централна“ 291, Карсън. Разбра ли ме?

— Повтори още веднъж — настоя Мейсън. — Искам да проверя дали съм записал вярно.

Дрейк повтори имената и адресите заедно с номерата на колите.

Мейсън затвори бележника.

— Добре. А сега, Пол, нека твоите сътрудници научат нещо повече за тези хора.

— Нямам човек в Карсън — обясни Дрейк. — Най-близкият град е Рено, на разстояние тридесет мили. На моя сътрудник ще му трябва време да отиде в Карсън и да намери там човек за работата.

— Постарай се да свършиш това до полунощ — каза Мейсън и окачи слушалката.

Дела Стрийт докладва, че пилотът е готов, и двамата се отправиха към наетия двумоторен самолет. Мейсън се обърна към пилота:

— Искам да отидем до Лас Вегас и да ни почакате там. Ще се върнем към полунощ. Нямате възражения, нали?

— Казвам се Роджър и съм на ваше разположение — представи се пилотът.

Те закопчаха коланите, а пилотът получи разрешение за излитане и включи моторите. Самолетът се плъзна по пистата, а после плавно се издигна във въздуха и се насочи към Лас Вегас.

Докато летяха високо над градове и долини, слънцето залязваше и осветяваше върховете на планините.

Когато се приземиха в Лас Вегас, беше вече тъмно.

— Ще трябва да ни почакате — каза Мейсън, — но за съжаление не мога да определя точното време на отпътуването. Това ще бъде може би след един час, а може би и по-късно. Вие заредете самолета с гориво и бъдете готов.

— Ще го направя — съгласи се пилотът. — Бих желал, ако е възможно, да се върнем преди полунощ.

— Имате трудности при летенето? — запита Мейсън.

— Семейни затруднения — отвърна пилотът. — Жена ми изпитва някакви подозрения за тия пътувания до Лас Вегас, ако не се завърна до сутринта.

— Правите ли много такива пътувания?

— Зависи — отвърна, усмихвайки се, пилотът. — Според мене те не са много, но според жена ми са твърде чести.

— Ще ви се обадим, когато разберем кога ще летим обратно — каза Мейсън. — Сигурен съм обаче, че ще се върнем преди полунощ.

Едно такси ги закара до ул. „Западен Фърстън“ 721, и както Мейсън предполагаше, оказа се, че това е жилищен блок.

Той погледна в указателя, намери името на Адела Хейстингс, натисна бутона на звънеца, но никой не отговори.

— А сега? — запита Дела Стрийт. Мейсън се засмя.

— Предвид обстоятелствата ще бъдем принудени да опитаме ключовете.

Дела се озърна неспокойно.

— Мисля, че трябва да спазим законните изисквания. Защо не се отнесем до полицията?

Мейсън поклати глава.

— Не още, Дела. Нашата клиентка… Ако трябва да бъда точен, тя още не ни е такава, но ние я защитаваме по възможно най-добрия начин.

— Защитаваме от какво?

— Това е едно от нещата, които се опитваме да открием. Може би я закриляме от самата нея.

Мейсън отвори чантата, извади ключодържателя и започна да опитва ключовете, за да отвори входната врата на блока. Но нито един не се оказа подходящ.

— Изглежда, че няма да успеем — рече Дела.

— Остана още един — успокои я Мейсън и когато вмъкна ключа в бравата, тя щракна. — Това е добре.

Докато той държеше вратата отворена, Дела Стрийт се поколеба, преди да влезе вътре.

— Хайде — подкани я адвокатът. — Тук е апартамент 289.

— Защо да влизаме? — запита Дела. — Ние вече знаем, че ключът пасва, че това е нейната чанта и че тя не е вкъщи.